Всеки четвърти перуанец знае името му, обича го и се вълнува от неговия живот и творчество, от страстта, с която се връща към корените си, въпреки световната слава. Хуан Диего Флорес е големият, макар и позакъснял коледен подарък, който любителите на класическата музика получиха за новата 2021 г.
На първия си концерт у нас харизматичният тенор бе редом със Софийската филхармония. В една не толкова популярна програма обаче звучаха емблематични за него арии – на Росини, Доницети, Белини, Лехар, Сен-Санс, Масне, Гуно, Пучини и Едуард Лало (френски композитор, 1823-1892). Репертоарът показа богатството на гласа му, артистизма и свободата в избора на музика, и го представи по възможно най-добрия начин.
Целият двучасов спектакъл бе като топла перуанска целувка. Не само заради прочувственото Besame Mucho, поднесено като специален поздрав към Дарина Такова, и то под акомпанимента на собствената му китара. С именитото ни сопрано са свързани първите години от кариерата на Флорес и оттогава той пази скъпи спомени.
По-късно световните сцени го срещат и с Веселина Кацарова, и със Соня Йончева, които в интервю за „Класик ФМ“ нарече „много симпатични“ и „оперни актриси на високо ниво и с голям талант“.
На китара, освен Besame Mucho, Хуан Флорес изпълни още една много популярна мексиканска песен – Cucurrucucú Paloma. Финалът бе с предварително обявените бисове – Granada, която перуанецът пя с роза в ръка, и Nesum Dorma от „Турандот“, в която се включи импровизиран женски хор от публиката.
На 13 януари, докато репетираше със Софийската филхармония и диригента Кристофър Франклин, Хуан Диего Флорес посрещна 48-ия си рожден ден. Празникът обаче продължи и на следващия ден, в зала 1 на НДК. Заради ограниченията едва около 1000 щастливци имаха шанса да „вкусят“ от сладостта на Перу, пренесена у нас с присъствието на нейния най-популярен Хуан.
За него
Хуан Диего Флорес е сред най-уважаваните артисти в оперния свят. Получава признание от Лучано Павароти, който лично го обявява за свой приемник, а Пласидо Доминго го нарича „най-великият певец на днешното време“. Талантливият перуанец първоначално се занимава с народна и поп музика, но преподавателите му в Консерваторията в Лима го насочват към класиката, впечатлени от красивия му глас.
Професионалният му дебют е през 1996 г. на оперния фестивал „Росини“ в Пезаро, където се включва в последния момент и изпълнява главната роля на Корадино в „Матилде ди Шабран“. Независимо от краткото време за подготовка, дебютът му е триумф и бележи началото на звездната му кариера.
Неговият изключителен глас и удивителна техника го превръщат в сензация за една нощ и водят до нов дебют през същата година, на 23-годишна възраст, на откриването на сезона 1996/97 на „Ла Скала” под диригентската палка на Рикардо Мути.
През 2011 г. основава Sinfonía por el Peru (Симфония за Перу) – социален проект, вдъхновен от венецуелската El Sistema, който създава оркестри и хорове из цялата му родина с цел да бъдат подпомогнати деца и тийнейджъри от най-уязвимите социални слоеве. Като признание за дейността на фондацията му той е назначен за посланик на добра воля на ЮНЕСКО през 2012 г.
