Катедралата “Парижката Св. Богородица” е описвана като бижуто на готическата архитектура. Вчера основната й конструкция беше спасена от пламъците на огромния пожар, унищожил напълно покривната й конструкция. Заради пламъците кулата-копие се срути.
Въпреки усилията на огнеборците, катедралата претърпя огромни щети от огненото бедствие.
Кога е построена и какво значи името й?
Строежът на катедралата “Нотр Дам дю Пари”, позната на български като “Парижката Св. Богородица” е започнал през 1163 г. Историци смятат, че на нейно място се е издигал храм на Юпитер преди Франция да стане християнска държава. По-късно там е била вдигната ранно-християнска базилика.
Идеята на това място да се издига готическа катедрала е на парижкият епископ Морис дю Съли през 1160 г. Тогава той решава всички сгради на това място да бъдат съборени, материалите им – рециклирани и там да се издигне нова християнска катедрала в модерния тогава готически стил.
Сградата е завършена почти 200 години по-късно през 1345 г.
Името й Notre-Dame de Paris в превод означава “Нашата дама от Париж” – символ на парижани и французи.
Покривът и кулата-копие
Пожарът унищожи напълно покривната конструкция на катедралата, която сама по себе си е произведение на архитектурното изкуство. Наричан още “гората”, покривът на храма беше изграден от дъбови дъски и трупи, които бяха напълно унищожени по време на огъня.
Кулата-стрела, която не устоя на огненото бедствие, се намираше над олтара на катедралата. Оригиналната стрела е изградена през 13 в., но пет века по-късно тя е премахната заради ерозия причинена от вятъра и климатичните условия в Париж. През XIX в. по време на реставрация е решено стрелата да бъде възстановена, като новата версия е изработена от дъб покрит с олово. Цялата стрела е тежала 750 тона.
Кулата е била покрита със статуи на христовите апостоли. За щастие на парижани, всички статуи без една са били премахнати няколко дни преди в катедралата да избухне пожара.
На върха на стрелата има статуя на петел, в която са били вградени три реликви – малко парче от тръненият венец на Христос, както и реликви на Св. Дени и Св. Женевиев – патрони на Париж.
“Книгата на бедните” и християнските розетки
Катедралата е наричана още “книгата на бедните”, тъй като фасадата на готическата катедрала е покрита с библейски изображения. В миналото парижани, както и посетителите на града, масово са били неграмотни и това е бил единственият начин да се докоснат до светите писания.
Централните порти на катедралата показват важни части от християнската история. Над централната врата е изобразен Страшният съд, от дясно – коронацията на Дева Мария, а от ляво – животът на важни за Париж светци.
Най-известните архитектурни елементи на катедралата са розетните прозорци – най-известните стъклописи в цял свят. Съдбата на прозорците е неясна, но мрачна. Високата температура на пожара вероятно е разтопила оловната рамка на розетките, в следствие на което трите розетни прозореца може да са напълно унищожени.
Тръненият венец на Христос и реликвите
Най-важната и значима реликва, която се съхранява в катедралата е тръненият венец на Христос, положен на главата му по време на разпятието.
Съкровищницата на “Парижката Св. Богородица” пази също част от дървения кръст, както и един от пироните, използвани за разпятието на Христос.
Тръненият венец, както и туниката на Св. Луи са спасени от пожара.
Пожарът е повредил също камбаните на катедралата, както и органът й.
“Парижката Св. Богородица” в историята
Сградата на катедралата сама по себе си е историческо наследство.
През 1431 г. в нея е коронясан английският крал Хенри VI.
Наполеон Бонапарт, поръчал реставрацията на катедралата, също е провъзгласен за император през 1804 г. там.
През 1909 г. папа Пий X провъзгласява Жана д’Арк за блажена в катедралата.
“Парижката Св. Богородица” е претърпяла няколко пожара през годините. Настоящата главна постройка на църквата е изградена по-късно, след като огън разрушава оригиналната. Пожар обхваща сградата и през XIII в., след което е напълно възстановена.
Катедралата и Виктор Юго
Безспорно най-известното литературно произведение свързано с християнската катедрала е “Гърбушкото от Нотр-Дам” на Виктор Юго.
През годините катедралата била изоставена и започнала да руши. Френският писател Виктор Юго приемал сградата като невероятно произведение на архитектурата и написва романа си с единствената цел да я спаси.
Юго започва да пише романа си през 1829 г. и го завършва чак през 1831 г. въпреки натиска от издатели. Причината е, че писателят искал да опише всички архитектурни особености на катедралата с максимална точност.
Романът постига целта си и реставрацията на катедралата започва с пълна сила. Виктор Юго успява да спаси символът на Париж.
