В голямото кино все още не всичко е политика и талантът запазва своето място – това каза на света Американската филмова академия с тазгодишните награди „Оскар“. В тях изненадите най-меко казано не липсваха.
В предишни години Оскарите многократно бяха критикувани, че в основните категории печелят „политически“ продукции. Най-големите критики дойдоха след като стана ясно, че Академията ще въведе нови правила, които да преборят липсата на културно и расово разнообразие в номинираните продукции.
Макар разбираемо, след скандала познат с името „Белите Оскари“ се появиха и мнения, че по този начин Академията сама закопава продукции, които също заслужават да бъдат отличени, но не покриват негласните расови и политически квоти.
Да, наистина, Оскарите многократно пропускаха големи таланти сред други националности, но тази преграда през последните години падна. На миналогодишните награди големият победител беше „Паразит“ на Понг Джун-хо, което обърна погледа на Холивуд към корейското кино. Номинацията на българската актриса Мария Бакалова тази година ще доведе до интерес към кино професионалисти от Източна Европа.
(Не)очакваните победители
На тазгодишната церемония големият победител е „Земя на номади“ на Клои Чжао – един на пръв поглед спокоен и непретенциозен филм, изключително американски като сюжет, но с много хубаво послание.
Лентата беше отличена за най-добър филм, Франсис Макдорманд взе награда за най-добра актриса в главна роля, а самата Чжао за режисура – и така стана едва втората жена с тази статуетка.
Безспорно най-голямата бомба за вечерта обаче беше Оскарът за „Най-добра мъжка роля“ на Антъни Хопкинс за играта му в „Бащата“. Филмът проследява живота на възрастен мъж, който бавно изпада във все по-тежка деменция.
Този „Оскар“ предизвика моментална реакция в социалните мрежи и западните кино медии. Според мнозина статуетката е трябвало да отиде посмъртно при Чадуик Боузман, а не при Хопкинс. Самата церемония беше структурирана така, че да очакваме именно това.
При Антъни Хопкинс това е едва втори „Оскар“ в кариерата му, след като през 1991 г. печели статуетка за героя Ханибал Лектър в „Мълчанието на агнетата“. Хопкинс, безспорен талант на световното кино, прави блестяща и изключително трудна роля в „Бащата“ – един филм, който разглежда деменцията по нетрадиционен начин, използвайки похватите на класическия трилър.
Наградата за поддържаща женска роля отиде при ветеран в корейското кино – актрисата Юн Ю-джун, която едва сега бива забелязана в Холиуд заради играта й в лентата „Минари“, която беше и една от най-номинираните за вечерта.
Няма екшън, има истински истории
Все по-популярните блокбастъри за супергерои, които бавно, но сигурно изместиха сериозното кино от големите екрани, и пандемията от COVID-19 предостави възможност на индустрията да се обърне отново към себе си.
Силните филми от изминалата година масово са лишени от екшън в класическия му смисъл – може би подобаващо когато ги съотнесем към случващото се в света.
Те всички по-скоро са свидетелства за човешки истории.
През последните години с навлизането на все повече компании в стрийминг услугите, човешките истории изглежда бяха резервирани по-скоро за малкия екран. Там утвърдени кино режисьори успяваха да разгърнат напълно своя потенциал без да страдат от ограниченията на голямото кино с неговите бюджети, премиери и жадуван екшън.
Сега, изглежда, тези прости човешки истории се преместиха отново на голямата сцена на световното кино.
Наградите в големите категории тази година показаха нещо много важно, което доскоро беше погълнато от темата за расовото равенство и разнообразие, както и от движението за правата на жените MeToo – Американската филмова академия още помни същината на истинското кино, а именно талантите.
Докато в предишни години Оскарите бяха по-скоро политически в основните категории, тази година победителите са истински, неподправени таланти, които улавят есенцията на киното – силни истории, добра режисура, качествени и утвърдени актьорски таланти и забележително операторско майсторство.
По време на речта си Франсис Макдорманд призова всеки зрител по света да хване под ръка своите роднини и приятели и да „изгледа всички тези номинирани филми на колкото се може по-голям екран“ – емоция, която беше отнета от киноманите заради пандемията от една страна, а от друга и заради по-касови продукции.
Желанието на Академията за промени е видно. Талантът все още е на пиедестал, макар през последните години да беше изместван леко встрани от политиката.
По-големият въпрос е ще успее ли да задържи световната кино индустрия тази вълна на оригинални истории и творци или след края на коронавируса ще се гмурне отново с главата напред в големите и носещи пари продукции, повечето от които са лишени от по-дълбок смисъл.
Най-важната задача на киното винаги е била да носи емоция и да разказва оригинални истории. Тазгодишните Оскари доказаха, че такива филми все още има и не всичко е политическо послание.
