Почувствах се като дете, получило много повече подаръци за Коледа. Думите са на Нона Йотова след премиерата на „Влюбена, сгодена, изчезнала“ в Театър 199. Талантливата актриса обаче е истинският подарък за всички, които ще имат шанса да я видят в тази пълнокръвна, релаксираща и умна комедия на Щефан Фьогел в режисьорската интерпретация на Елена Панайотова.

На сцената Нона Йотова играе с размах и сякаш нито за миг не може да спре да казва и убеждава, че сърцето й е голямо и е за всички, които могат да поемат от енергията му. А в този спектакъл тя е в излишък, от който едва ли някой би се оплакал.

Героинята на Нона е дете, съпруга, баба, майка, любовница, кучка, средностатистическа артистична натура, самонабедила се модна икона, беглец, ловец, анализатор, провокатор, разказвач, стихонаслагвач и, разбира се, певица. Но преди всичко – 50-годишната Дагмар Лудишер е катализатор на събитията в собствения си откачен живот, завързан от много мисли, но още повече са чувствата, интуицията и суетата да се възползваш от правото си да бъдеш слабия пол.

Да, на сцената тя прилича на дете, но детското остава като тънка червена линия в цялото представление. А тази невинност и чистота носят симпатията, смеха и лекотата на комуникацията в театралната зала. И точно с това играта на Нона Йотова на моменти напомня на голямата Татяна Лолова, на нейното излъчване, ведрост и светлина. За щастие, като широкоскроена личност, Нона Йотова не се обижда от подобно сравнение, а го приема за щастлив знак.

Във „Влюбена, сгодена, изчезнала“ има една малка личност, която се покатерва на една малка къщичка, на едно голямо дърво. Тази малка личност облича детската си рокля на принцеса, която все още й става, и започва да израства пред очите на Мъжете, които е имала и нямала, пред публиката, но най-вече – преди да е станало късно да разбере, че Той не може повече да живее без нея.

И покрай тази личностна еволюция ще се заформи един своеобразен курс за оцеляване на една златна рибка в океан с акули. Защо човек никога не бива да се жени по любов? Какво отличава мъжете от останалите предмети? Защо майките правят синовете си такива, каквито съпругите им не искат? Какво е отмъщението към свекървите за поколението, което са оставили на съпругите? Какво е биологична бомба със закъснител? Защо някои мъже избират маслото пред любовта? Какво щеше да стане, ако Господ имаше повече време за създаването на света? Още много въпроси има в главата на Дагмар Лудишер, но по-интересното е, че за всеки от тях тя има категоричен отговор, а всеки отговор е малък разказ с неочакван край, какъвто е и самият финал на „Влюбена, сгодена, изчезнала“.

Дагмар ще раздаде съвети за предложения за женитба и ще обясни с психарско настървение седемте типа мъже, които жената трябва да избягва. „Има четири милиарда мъже, но много от тях не стават за употреба“, обобщава тя. Сметката накрая, е че остават едни 100 милиона читави мъже, които трябва да бъдат поделени между 4 милиарда жени.

Театър 199 е първото място, на което Нона Йотова играе с кукли, и това е един от най-силните сюжетни моменти. Моментът, в който голямата малка принцеса Дагмар търси най-важните отговори – в игра и с доводи, които по собствените й думи не са подходящи за детска приказка. И всичко това – за да постави под чехъл ВсичкитеМъжеНаТозиСвят -– труден образ, поверен на Деян Ангелов.

Той е не просто ВсичкитеМъжеНаТозиСвят в спектакъл, замислен като моноспектакъл – без мъже. Той а естествен реактор на неразумността у една жена, нейният моноглас, нейното второ аз, трета гледна точка, четвърта посока, пети елемент, шесто чувство, седма брачна емоция, осма планета и ... девети кръг на ада. Деян Ангелов е и Джордж Клуни бой, Хитлер, авторът на животоописанието, бивш съпруг, по-бивш съпруг и дори метла, на която Дагмар Лудишер се подпира, а след това играе танго с нея, представяйки си Джордж Клуни.

„Влюбена, сгодена, изчезнала“ е в превод на Владко Мурдаров. Сценографията е на Елица Георгиева, а костюмите – на Славена Петкова. Музиката е на Милен Апостолов. Хореографията е на Росен Михайлов. Текстовете на песните са на Нона Йотова (по Щефан Фьогел) по аранжименти на Дани Милев.

Нона Йотова пред bTVnovinite.bg – за пиесата и мъжете, за приликите между нея и героинята й.

- Не е ли странно, че тази пиеса е писана от мъж?

- В световната драматургия мъжете-автори са създали едни от най-добрите женски образи. И имам чувството, че всичко се случва в стремежа им да разберат това нещо – жената.

- Доколко се припознавате с героинята си Дагмар Лудешер?

- Не се припознавам, ако изключим възрастта и това, че пее песни. Авторът не е отбелязал доли професията й. Той тръгва от факта, че една 50-годишна жена тръгва да се жени и намира една бележка, и се започва една истерия... Иначе нещата, които тя казва, може да минат през главата на почти всеки човек. Невинаги обаче може да ги каже, защото трябва да е в някакво екстремно състояние.

- Тази пиеса сякаш казва всичко за жените. А какво всъщност не казва?

- Докато репетирахме се сещах за онзи филм с Мел Гибсън - „Какво искат жените“. Том той чуваше мислите не жените, а тук ситуацията е малко по-драстична – тя си мисли, че е много влюбена, че е намерила голямата любов, и изведнъж един срив, но слава Богу накрая има хепиенд, без това въобще да става ясно по време на пиесата.

- „Влюбена, сгодена, изчезнала“ е едно много забавно представление. Но доколко то е подходящо за подрастващите?

- Няма нищо лошо за тях. Дори приказката за възрастни, която разказваме, би им била интересна, защото се играе с кукли. Няма нецензурни думи.

По принцип, голямото предимство на автора е, че не е професионален драматург. Пише, защото му е приятно, и защото се забавлява с това. И затова така добре му се получават пиесите, и се поставя в цяла Европа.

Чувството за хумор е много важно в случая. И е странно, че някои хора се учудват на чувството на хумор на австрийците.

За Щефан Фьогел

Роден е през 1969 г. в Блуденц (Австрия). Завършва бизнес информатика в Цюрих, но скоро след своето дипломиране се ориентира към театъра. В процеса на самото писане се стреми максимално да си доставя удоволствие, влизайки в ролята на първи зрител.

Той е сред най-търсените немскоезични автори. Обяснението е много просто – авторът е превърнал забавлението в своя професия. Пише от 20 години. Започнал на шега, с кратки кабаретни текстове, които съчинява и в които участва заедно със сестра си. Постепенно осъзнава, че това занимание му носи огромно удоволствие и така от 1993 г. работи като писател и актьор. Бързо става известен в Европа с комедиите си, които са над 20 и се играят в Австрия, Германия, Швейцария, Чехия, Словакия, Полша.

През март 2018 г. Щефан Фьогел беше в България, за да гледа своята пиеса „Алонсо“, на сцената на театър „София“. У нас е познат и с „Белла Донна“ (Сатиричен театър), „Басейнът"  (в Театъра на армията)„Непоправимо“ (театър „Стефан Киров“, Сливен), „Любов за четирима“ (Драматичен театър – Търговише), „Двойка – четворка – секс“ (Драматичен театър – Ловеч) и др.

Щефан Фьогел

„Комедията като жанр позволява да бъдат преодолени всички табута“, казва Фьогел. И доказва, че няма тема, която да не е подходяща за комедия.