Преди 105 дни баща и син се впуснаха в приключението на живота си. Баща и син започнаха битка с океана в гребна лодка, която са сглобили в гаража си. 3 месеца по-късно, прекосяването на Атлантика е факт. Плаването им е с кауза – семейството на Стефан и Макс Иванови подкрепя инициативата на донорството #Да!ЗаЖивот!

Двамата имаха смелостта да се отправят на мисия през Атлантика, да гребат с всички сили, за да докажат на нас и на себе си, че когато даваш всичко от себе си, можеш да постигнеш и невъзможното. И че всеки човек е способен да изкачи своя Еверест или преплава своя Атлантически океан. Стига да не се отказва и да не отделя нито миг на мързел и почивка.

Баща и син ще прекосят с лодка Атлантическия океан

Името на лодката NEVEREST не е случайно: „На английски може да се каже: You never rest, until you reach your Everest. На български това би било: „Да не си почиваш, докато не достигнеш твоя Еверест“. Това каза пред bTV младият Максим дни, преди да отплава с баща си.

В опит за световен рекорд: Българи ще прекосят Атлантическия океан с гребна лодка

Малцина имат късмета да празнуват рождения си ден сред вълните на безкрайния океан. Когато отплаваха на 14 юни от Португалия, Максим Иванов беше само на 16 години и 293 дни. Сред вълните и на борда на лодката NEVEREST тийнейджърът отпразнува 17-тия си рожден ден.

Направиха ни съпричастни

Мисия „Neverest” не e просто океанско приключение. В социалните мрежи Стефан и Макс споделяха емоции, преживявания и случки от дните и нощите си като морски вълци.

„Безкрайни гребни нощи под лунна светлина пораждат мисли за живота и съзерцаване на близкото и далечно бъдеще“, написаха двамата броени дни, преди да стигнат до Барбадос.

На 5 октомври пътешествениците видяха за първи път земя, след като успяха да изминат 4444 морски мили за 105 дни, и то в сезона на ураганите.

Една мечта, една лодка, една цел

Всичко започна година по-рано. С една мечта. И с лодка, която семейство Иванови построиха сами в гаража си. Преди експедицията Макс и Стефан споделиха пред bTV:  „Очакваме да видим акули и китове, казват, че не са страшни, ако си стоиш в лодката“.

Баща и син завършиха успешно първата българска експедиция през Атлантика с лодка

По време на морското приключение бащата и синът се  пребориха с четири тропически бури и с урагана Теди. Заради силните вълни, течения и ветрове гребците прекараха няколко дни на морска котва, докато обстановката се нормализира. Пътуването на Максим и Стефан съвпада със сезона на ураганите, който тази година е с 40% по-активен от обичайното.

Снимка: Личен архив

„Най-важна е психиката, може и да си клечка физически, но имаш ли ума да го направиш, със сигурност ще го направиш“, казаха двамата пътешественици пред bTV.

По време на 105-те дни в океана българите направиха само една почивка, като акостираха за 9 дни на Канарските острови, за да ремонтират автопилотната система и няколко теча по лодката. „Експедицията в Атлантическия океан беше уникално и незабравимо преживяване за мен. Сбъднах една своя мечта и разбрах, че дори и най-невъзможните цели се постигат с постоянство и внимателно планиране“, сподели Максим.

Българин стана най-младият гребец, прекосил океан

„Преживяхме безброй моменти на удоволствие и удовлетворение и научихме безценни уроци, докато строяхме лодката, но най-вече по време на самото океанско плаване. Убедихме се за пореден път, че човек израства изключително много, когато е извън зоната си на комфорт“, коментира Стефан.

bTVnovinite.bg публикува част от последните кратки разкази на мореплавателите, които самите те споделиха в социалните мрежи с феновете на мисия NEVEREST.

ДЕН: 113

По-малко от 100 морски мили (185 км) до Барбадос! Вече се качихме до 13-тия паралел и имайки в предвид прогнозата, не би трябвало да имаме проблеми да акостираме на това мъничко парче земя в океана.

ДЕН: 111

Ако ви се случи да се озовете на спасителен сал дни поред в океана и видите птица да лети до вас, не започвайте да скачате от радост, защото все още би могло да сте на стотици мили от сушата.

Виждали сме птици през цялото време на океанския преход и дори видяхме двойка, когато бяхме точно в средата на Атлантическия океан!

Снимка: Личен архив

Преди няколко дни обаче за първи път една от тях кацна на лодката. Нарекохме я Едуардо, тъй като вероятно идваше от Бразилия - по това време на 1500 км на юг от нас.

Едуардо беше любопитно и безстрашно врабче. Той разгледа всяка част от лодката (включително и кабината) и се катереше на ръцете и главите ни. Остана да почива при нас няколко часа, подари ни няколко изпражнения за късмет и отлетя.

Ден, два по-късно две други врабчета кацнаха на лодката. Очевидно, че Тина и Чочо са лудо влюбени, тъй като стояха близо един до друг, търкаха се един в друг и си разменяха целувки с човки през повечето време.

Въпреки това, изглеждаха мъртво уморени, тъй като очите им често се затваряха и не докоснаха водата и трохите, които им бяхме предложили.

За разлика от Едуардо, те останаха през нощта - сгушени на няколко сантиметра от подвижната гребна седалка. Не ги притесняваше, че ръцете ни, държащи веслата, се люлееха над главите им или че лодката постоянно бе блъскана от вълните.

На сутринта открихме Тина преобърната настрани, скована и неподвижна - умряла сигурно от умора. Положихме я във водата и още преди да потъне, една риба я грабна и завлече надолу.

Чочо остана кацнал на кабината за един час, след което излетя, гмурна се във водата и също изчезна.

#Да!ЗаЖивот!

ДЕН: 110

За първи път виждаме човек и платноходка, откакто напуснахме Ланзaроте преди 88 дни.

Това е Давид и неговата лодка Elieen of Avoca, който дойде с кучето и котката си от Френска Гвиана, за да ни донесе храна и нов IridiumGO - отново сме онлайн!

Очевидно повечето други моряци стоят далеч от oкеана поради сезона на ураганите, ограниченията наложени покрай коронавируса, затворените яхтени пристанища.

Снимка: Личен архив

Шапка сваляме на Davide за смелостта и за успешната доставка на нашите провизии при предизвикателни метеорологични условия !

ДЕН: 101

В редки нощи преминаваме през флуоресцентен планктон, който наподобява безброй светулки, пръснати по водната повърхност, засилващи блясъка си, когато ги раздвижиш. В безоблачните нощи гребането през този планктон поражда чувството за пилотиране на космически кораб, заобиколен от звезди. Кълбета от огън се образуват по върховете на греблата, а лодката оставя опашка от искри. Магия!

ДЕН: 75

Прекарахме най-незабравимите си рождени дни на NEVEREST: хванахме най-голямото си махи-махи (дорадо) до сега, което Макс филетира на най-крехкото сашими; порадвахме се на най-гладките като огледало води; преживяхме най-големите жеги (38C), които двойна доза тропически дъжд свали на 28 градуса (един черен облак се изля върху нас, подмина ни и скоро се върна за да ни изпере отново когато вятъра се обърна на 180 градуса); прехласвахме се по най-хубавите изгреви и залези ...

Снимка: Личен архив

Още веднъж сърдечно благодарим за вашите благопожелания и подкрепа - заредиха ни като с ядрено гориво. Никога не сме получавали толкова позитивна енергия от толкова много благопожелатели - това показва, че когато решиш да преследваш голяма мечта понякога неочаквано можеш да получиш подкрепа от всякъде.