Международният ден на бирата се отбелязва всяка година на 5 август от 2007-а насам. Начало на този празник поставя група бирени ентусиасти в Калифорния, САЩ. Празникът придобива световно признание и вече се отбелязва в над 200 града в повече от 50 страни по света.

Историята на бирата датира от зората на човешката цивилизация. Тази популярна нискоалкохолна напитка се появява през неолита, по същото време когато и хлябът (ако не и по-рано).

Популярната ферментирала напитка не е измислена, а открита. Историците не са сигурни за точната дата или мястото. Известно е обаче, че откриването на бирата съвпада с края на последния ледников период -  около 10 000 г. пр. н. е., и е част от т. нар. селскостопанска революция.

Снимка: БГНЕС

Така или иначе хората разбрали, че когато зърната се намокрят, те ферментират. Този процес превръща водата във вкусна напитка. Първите исторически записи, доказващи консумацията на бира, идват от пиктограма от Месопотамия, датирана от 4000 г. пр.н.е.

Древната бира се правела от зърна, плява и други хранителни остатъци. Напитката била консумирана от големи глинени буркани през тръстикови сламки.

Има няколко шумерски изображения, на които се вижда как двама души пият през сламки от общ съд. Това според историците показва, че бирата е била използвана за създаването на приятелство – т.е. имала е социална функция.

Снимка: Reuters

За разлика от храната, хората са споделяли напитките. Консумирайки бира от общ съд, домакинът показвал, че напитката не е отровна, т.е. чрез нея се изгражда доверие.

Постепенно бирата обаче започва да се сервира в индивидуални чаши, но обичаят да се пие от един съд се запазва и до днес в някои култури. Дрънкането на чаши символично обединява отделните чаши в един съд с обща течност, напомняйки ни за древните пиячи.

Не е изненадващо, че древната бира първоначално е правена от зърно. Хмелът става част от рецептата едва няколко хиляди години по-късно - през Средновековието.

Снимка: iStock

Любопитен е и фактът, че вавилонците и египтяните са имали десетки рецепти за бира, а фараоните са били погребвани с буркани, пълни с вкусната напитка. Дори на работниците се плащало в съдове с бира.

Значението на напитката е записано в един от първите закони. Известният кодекс на Хамурапи постановява ежедневна дажба бира за гражданите на древен Вавилон. Бирата се разпределя според социалното положение - обикновените работници получавали два литра дневно, докато свещениците и чиновниците по пет. В древен Египет пък бирата е била от съществено значение за работниците. Тези, които са били заети с построяването на пирамидите в Гиза, са получавали дневна дажба от над 10 халби с пиво.

През Средновековието бирата се разпространява в цяла Европа и производството ѝ се превръща в една от най-важните индустрии на континента. След индустриалната революция кехлибарената напитка превзема света, а в края на XX век тя се превръща в третата най-често консумирана напитка, отстъпвайки само на водата и чая.