Космическият боклук, който хората генерират с дейността си над Земята, става все повече и застрашава да повреди сателити. По данни на Американския департамент по отбраната в момента се следят повече от 22 хил. обекта с размерите на топка за тенис или по-големи.
Хората изпращат всевъзможни технологии и летящи обекти в орбита около Земята в продължение на 60 години. Още през 1978 г. учени алармират за боклуците, които остават след човешката дейност. Те варират в размерите си – има стари соларни панели, тела на използвани ракети, отдавна повредени сателити, както и боклуци с размерите на човешки нокът. Всички те представляват сериозна опасност за сателитите и астронавтите.
Повечето от тези боклуци се намират на около 2000 км от земната повърхност, където се намира и Международната космическа станция.
В орбита има приблизително 5000 сателита, като около 1950 от тях все още работят.
В категоризирането на боклуците космическите агенции използват техните размери – около Земята има около 34 хил. парчета с размер поне 10 см, 900 хил. парчета с размери от 1 до 10 см и приблизително 128 млн. парчета с размери от 1 мм до 1 см.
Най-опасни са малките парчета, тъй като скоростта, с която се движат в космическото пространство, е толкова висока, че те прорязват метал без проблем.
За Международната космическа станция дори най-малките обекти са сериозна заплаха за нейните обитатели. Шансът боклук да удари станцията е 1 на 10 хиляди.
МКС за момента успява да избегне космическите отломки с маневри на самата станция… стига да може да ги види.
On the 1st AMS repair spacewalk, @astro_luca & I removed a debris shield to access the work site. It was too big to take inside so the best option was to jettison it behind @Space_Station where it'll eventually disintegrate in the upper atmosphere. Something we rarely need to do! pic.twitter.com/fotzjzVgRQ
— Andrew Morgan (@AstroDrewMorgan) November 21, 2019
Вчера астронавтът на НАСА Андрю Морган публикува видео в социалните мрежи, на което се вижда как на обитателите на МКС понякога им се налага да изхвърлят боклуци в Космоса.
„Наложи се да премахнем стар щит на корпуса, за да достигнем мястото, на което трябваше да работим. Парчето беше прекалено голямо, за да го приберем на борда и най-добрият вариант беше да го изстреляме зад МКС, където ще се разпадне в горните слоеве на земната атмосфера“, пише Морган. Той уточнява, че изхвърлянето на боклуци в открития космос много рядко се налага.
Решението на проблема с космическия боклук за момента е само едно – международна регулация, която следи дали всеки сателит или летателен апарат има план за събиране и изхвърляне на боклуците си.
Разработват се и други проекти, които да почистят орбиталното пространство, но все още са далеч от осъществяване.
