Космическият боклук, който хората генерират с дейността си над Земята, става все повече и застрашава да повреди сателити. По данни на Американския департамент по отбраната в момента се следят повече от 22 хил. обекта с размерите на топка за тенис или по-големи.

Хората изпращат всевъзможни технологии и летящи обекти в орбита около Земята в продължение на 60 години. Още през 1978 г. учени алармират за боклуците, които остават след човешката дейност. Те варират в размерите си – има стари соларни панели, тела на използвани ракети, отдавна повредени сателити, както и боклуци с размерите на човешки нокът. Всички те представляват сериозна опасност за сателитите и астронавтите.

Повечето от тези боклуци се намират на около 2000 км от земната повърхност, където се намира и Международната космическа станция.

В орбита има приблизително 5000 сателита, като около 1950 от тях все още работят.

Част от термален щит на стара ракета
Снимка: Wikimedia Commons

В категоризирането на боклуците космическите агенции използват техните размери – около Земята има около 34 хил. парчета с размер поне 10 см, 900 хил. парчета с размери от 1 до 10 см и приблизително 128 млн. парчета с размери от 1 мм до 1 см.

Най-опасни са малките парчета, тъй като скоростта, с която се движат в космическото пространство, е толкова висока, че те прорязват метал без проблем.

Дупка върху корпуса на совалката "Индевър" след удар от космически отпадък
Снимка: Wikimedia Commons

За Международната космическа станция дори най-малките обекти са сериозна заплаха за нейните обитатели. Шансът боклук да удари станцията е 1 на 10 хиляди.

МКС за момента успява да избегне космическите отломки с маневри на самата станция… стига да може да ги види.

Вчера астронавтът на НАСА Андрю Морган публикува видео в социалните мрежи, на което се вижда как на обитателите на МКС понякога им се налага да изхвърлят боклуци в Космоса.

„Наложи се да премахнем стар щит на корпуса, за да достигнем мястото, на което трябваше да работим. Парчето беше прекалено голямо, за да го приберем на борда и най-добрият вариант беше да го изстреляме зад МКС, където ще се разпадне в горните слоеве на земната атмосфера“, пише Морган. Той уточнява, че изхвърлянето на боклуци в открития космос много рядко се налага.

Решението на проблема с космическия боклук за момента е само едно – международна регулация, която следи дали всеки сателит или летателен апарат има план за събиране и изхвърляне на боклуците си.

Разработват се и други проекти, които да почистят орбиталното пространство, но все още са далеч от осъществяване.