С банан, залепен за стена със сребристо тиксо, Маурицио Кателан създава една от най-големите културни полемики през последните години. Но историята на „Комедиант“ разкрива, че зад шокиращото произведение стоят векове на провокации, сатира и скандали в изкуството.
Бананът за 120 000 долара
Леонардо ди Каприо, Майкъл Бей и Травис Скот са сред знаменитостите, присъствали на VIP откриването на Art Basel Miami Beach на 4 декември 2019 г. Именно тогава „Комедиант“ се появява за първи път пред публика.
В онзи ден на престижния панаир на изкуството цените на произведенията достигат милиони. Картина на Хелън Франкенталер е продадена за около 1,65 млн. долара, а произведение на Вилем де Кунинг се предлага за 8 млн. долара.
Свързана новина
Но за Сара Касконе, журналист от Artnet News, най-голямата атракция е последната творба на Маурицио Кателан - банан, залепен за стената с тиксо.
По-късно същия ден Касконе публикува първия подробен материал за произведението и съобщава, че две негови издания са продадени за по 120 000 долара. В рамките на няколко дни третото и последно издание е купено за 150 000 долара.
Всеки купувач получава сертификат за автентичност и инструкции за излагането на творбата, включително указание бананът да бъде подменян редовно.
По време на Art Basel Miami Beach стотици посетители снимат произведението и публикуват реакциите си онлайн. Само няколко дни след появата си „Комедиант“ се превръща в сензация, предизвиквайки подигравки, изумление и смях, както и цяла нова категория мемета с тиксо и банани, пише Би Би Си.
В традиционните медии, блогове и видеоклипове в YouTube започва спор за естетическата и интелектуалната му стойност. Парадоксално, хората, които най-много ненавиждат „Комедиант“, се оказват и сред най-склонните да пишат за него.
Ако целта на Кателан е била да привлече внимание към себе си, „Комедиант“ постига зашеметяващ успех. Малко други произведения на съвременното изкуство са успявали за броени часове да излязат извън тесния свят на изкуството и да се превърнат в глобално разпознаваем феномен.
Популярността му допринася и за ръста на пазарната му стойност. През 2024 г. второто от трите издания на „Комедиант“ е продадено на търг за 6,24 млн. долара.
Това отново предизвиква гневни реакции заради огромната сума, платена за произведението.
И все пак в „Комедиант“ има една голяма ирония - всичко, което шокира хората, всъщност вече е правено. Зад банана се крият изпитани похвати на майстор провокатор, който добре познава изкуството да се превръщаш в знаменитост.
400-годишна традиция на сатирата
Един от основните похвати на Кателан е провокацията. Той отдавна е разбрал, че в конкурентния свят на творческите индустрии само талантът или интелигентността не гарантират успех.
Противоречията обаче привличат внимание, а това означава по-голяма публика и повече потенциални поръчки.
Историята на изкуството го доказва. Преди повече от 400 години Караваджо разделя съвременниците си с новаторското за времето си насилие, сексуално напрежение и мрачна атмосфера в религиозните си картини - характеристики, които му носят международна известност.
През XIX век художници като Дж. М. У. Търнър, Джон Къстантъл, Мане, Моне, Гоген, Уистлър и Сезан прокарват нови подходи към изкуството, които предизвикват подигравки от критиците.
Така в началото на XX век художествените новаторства и общественото неодобрение все по-често започват да се възприемат като две страни на една и съща монета.
Някои модерни художници, както и музиканти, писатели и режисьори, приемат общественото неодобрение като необходим спътник на истинския експеримент. Други погрешно го приемат за доказателство за гениалност, без да осъзнават, че критическата непопулярност може да бъде и знак за липса на талант.
И едните, и другите обаче разбират огромната му сила като средство за самореклама. Кателан се учи от това и последователно изгражда образа си на провокатор в света на изкуството.
Но неговият тип провокация се различава от този на предшествениците му. Тя не е свързана толкова с художествения процес или теорията, колкото с познати на всички теми.
Най-известните му произведения - като „La Nona Ora“ от 1999 г., изобразяващо папа Йоан Павел II, ударен от метеорит, и „Him“ от 2001 г. - молещо се момче с лицето на Адолф Хитлер, се основават на международно разпознаваеми образи.
Те не са нито елитарни, нито трудни за разбиране. Кателан използва и хумора, като чрез ирония „удря нагоре“ - поставя под въпрос влиятелни личности и институции.
В това отношение той следва традицията на сатиричното изкуство, чиито пионери са Джеймс Гилрей и Оноре Домие. И двамата атакуват лесно разпознаваеми институции, за да поставят под въпрос и осмеят тяхната власт.
Кателан вече е правил същото
В „A Perfect Day“ от 1999 г. обект на критиката на Кателан е самият арт пазар.
Вместо да постави произведение на стената, художникът залепва за нея своя милански търговец на изкуство Масимо Де Карло със сребристо тиксо. Самият търговец се превръща в произведението и в центъра на вниманието.
„Комедиант“, представен почти точно 20 години по-късно, използва същото сребристо тиксо.
Свързана новина
За всеки, който следи кариерата на Кателан, това е ясен знак, че подобно на „A Perfect Day“ „Комедиант“ се подиграва с ценностите на събитията в света на изкуството като Art Basel Miami Beach - като своеобразна шега на стендъп комик, насочена към собствената му индустрия.
„Шокът на старото“
Но защо банан?
Освен че има евокативна форма и е познат реквизит в комедийното изкуство, бананът е изобразяван в творбите на редица художници преди Кателан, сред които Джорджо де Кирико, Анди Уорхол и Guerrilla Girls.
Това е предмет, който изглежда обезоръжаващо познат на всички. А самата идея храна да бъде представена като произведение на изкуството също има дълга история.
Става дума за натюрморта - утвърден, макар и дълго време смятан за второстепенен жанр, още от XVI век.
Традиционно подобни произведения, сред които „Натюрморт с яребица и ръкавици“ на Якопо де Барбари от 1501 г., са имали за цел да накарат зрителя да се замисли за краткия живот на природата и за способността на изкуството да го съхрани отвъд смъртта.
Макар да са създадени с повече от 500 години разлика, творбите на де Барбари и Кателан показват по същество един и същ жест - предмет, поставен на стената, за да бъде съзерцаван.
Тук Кателан използва това, което може да се нарече „шокът на старото“.
Единствената разлика е, че „Комедиант“ представя истински банан - който се разваля за около седмица, вместо художествено изображение на банан.
Но и тук традицията предхожда Кателан.
Идеята за „readymade“ - предмети от реалния свят, които не са създадени от художник, но са представени като изкуство, е на повече от 100 години по времето, когато се появява „Комедиант“.
Най-известният пионер на този подход е Марсел Дюшан, който още през 1910-те представя ежедневни предмети като поставки за бутилки, велосипедни колела и писоар като произведения на изкуството.
Но дори целта на Дюшан да постави под въпрос фундаменталните принципи на самото понятие „изкуство“ не е напълно нова. Макар представянето му в началото на XX век да е радикално, подобен дебат съществува още от времето на древногръцката философия и най-известно е свързан с Платон.
Ако не друго, използването на готов предмет е по-скоро старомоден жест от страна на Кателан и напълно вписващ се в рамките на художествената традиция.
„Комедиант“ винаги е бил замислен да предизвика шум. На 61 години хитрият Кателан вече е напълно усвоил изкуството да предизвиква дебати и изумление с банан, стена и тиксо.
Под повърхността обаче се крият още няколко ключови съставки - противоречието, сатирата, лесната разпознаваемост, традицията на натюрморта и „readymade“.
И макар някои хора да са възмутени от цената му, „Комедиант“ не е най-скъпото произведение, продадено в Маями Бийч през 2019 г., нито е най-скъпият „readymade“, продаван някога на търг.
Радикалната истина за „Комедиант“ е, че всъщност в него няма нищо радикално.
