Сребърна сватба, дали? Сребърни съдове? Или просто сребро в косите? „Канкун“ на Антон Угринов не задава тези въпроси сантиментално, а с леко повдигната вежда...
Спектакълът започна живота си в миниатюрното пространство на I Am Studio. Вече тестван, той се играе на сцената на софийския арт център „Сити марк“ – място по-театрално, по-подредено и, да си го кажем, малко по-стерилно... Тази промяна на средата не е без значение. Интимността на камерния формат е заменена от по-ясно рамкирана сценична дистанция, която прави разломите между героите още по-видими.
От друга страна, именно тази стерилност става симптоматична. Напрежението се ражда от минималното разминаване между дума и намерение. Когато сцената стане твърде подредена, рискът е конфликтът да се естетизира, вместо да се преживее.
Текстът е на каталунския драматург Жорди Галсеран, добре познат на българската публика. След „Методът Грьонхолм“, „Кредитът“, „Бурунданга“, „Разговори с мама“, „Сърф“, „Верига от думи“, „Без задръжки“, „Карнавал“, „Дакота“, „Фицрой“ (чиято световна премиера бе през 2021 г. в Малък градски театър „Зад канала“ с режисьор Явор Гърдев), Галсеран вече е марка за интелигентна, динамична драматургия, която съчетава хумор и психологическа провокация. „Канкун“ също не изневерява на тази формула. Пиесата е поставяна у нас от Атанас Атанасов, Бина Харалампиева и Стилиян Петров, което я вписва в активния репертоарен живот на съвременния български театър.
Историята е на пръв поглед проста. Две семейни двойки, дългогодишни приятели, заминават на почивка в Канкун – райско място, обещаващо спокойствие и удоволствие. Но една случайно изпусната реплика отключва лавина от алтернативни сценарии и признания. Въпросът „Ами ако…?“ започва да разяжда брака, приятелството и представата за изборите, които са ни определили.
Тук идва най-точната метафора за спектакъла – кинцуги. Древното японско изкуство да поправяш счупена керамика, като запълваш пукнатините със смола, смесена със златна, сребърна или платинена пудра. Вместо да крие дефектите, кинцуги ги подчертава, правейки предмета по-ценен. „Канкун“ на Угринов е чисто кинцуги, пренесено върху човешките взаимоотношения. С тази разлика, че тук пукнатините не винаги са благородно запълнени – понякога те зеят болезнено, понякога проблясват саркастично. И за щастие, в тази версия има ярък контраст между низините и висините в мъжко-женския свят.
Режисьорът Антон Угринов избира да не „побългарява“ текста излишно. Спектакълът има предимството да е лек и забавен, без да бъде лековат. Дълбок е точно колкото трябва, без да се претоварва с допълнителни психологически подправки. Тази мярка е важна – Галсеран работи най-добре, когато диалогът диша, а режисурата не се опитва да го надскочи.
В актьорски план, новото присъствие на Стела Ганчева (позната от Сатиричния театър) е съществено. Тук тя изпъква по начин, по който не сме я виждали в Сатирата – като модерна сатирична актриса, която владее и иронията, и болезнения подтекст. Александра Димитрова е перфектната дружка, съпруга и хитруша – образ, който неизменно предизвиква симпатия, дори когато върши очевидно нередни неща. Тази двойнственост е ключова – публиката се смее, но не може да се дистанцира морално.
Веселин Петров и Нено Койнарски са съвършените партньори в този своеобразен дамски формат. Те не са просто фон, а огледало. Мъжкият свят тук също е изложен на показ, със своите несигурности, суета и страх от изгубени възможности. Балансът между четиримата е прецизен, без излишни солови демонстрации.
Преводът на Нева Мичева запазва ритъма и остроумието на Галсеран, без да губи естественост. Сценографията е на Илияна Кънчева, а музиката на Калин Николов създава атмосфера, която не се натрапва, по-скоро рамкира – като добре изчистена витрина, в която пукнатините личат още по-ясно.
„Канкун“ не е спектакъл за изневярата. Той е спектакъл за (пропуснатия) алтернативен живот – за онзи паралелен сценарий, който винаги остава неизживян, но продължава да ни преследва. В епоха, в която изборът се е превърнал в религия, а съжалението – в тих фон, Галсеран и Угринов напомнят, че счупеното не винаги трябва да се изхвърля. Понякога трябва да бъде осветено.
И ако за поколението на „сребърните“ бракове вече има сребро в косите, това не е непременно знак за край. Може да е просто началото на ново кинцуги.
Последвайте ни за още актуални новини в Google News Showcase
Последвайте btvnovinite.bg във VIBER
Последвайте btvnovinite.bg в INSTAGRAM
Последвайте btvnovinite.bg във FACEBOOK
Последвайте btvnovinite.bg в TIKTOK
