„При Михайловдград се строи язовир. Моето родно село ще остане на дъното“. 12 думи, изпълнени с тревога от предстоящата съдба на бащината стряха. Стихотворението „Привечер“ на поета Иван Давидков красноречиво пресъздава атмосферата, емоциите и безпомощността, която са изпитвали жителите на селата Живовци и Калиманица, изправени пред тежката ситуация да напуснат домовете си, за да се построи язовир „Огоста“.

Снимка: \"Изгубени под водата\"

Години по-късно, сестрите Ралица и Стела Каменови въплъщават десетките малко известни истории за потопените български села заради строежа на язовири в страната в периода от 60-те до 80-те години на XX век във визуалния проект „Изгубени под водата“.

Вдъхновителят на идеята е дядо им Станко, чийто род е от Живовци.

Църквата в Калиманица
Снимка: \"Изгубени под водата\"

„Той силно се е вълнувал от историята на селото си и макар и инженер по професия, след пенсионирането си, той прекарва много време в събиране на различни документи, вестници, истории от жителите. Той посещава архиви в различни градове, разговаря с местни историци и писатели, с цел да се намери подходящи начини да се увековечи миналото на селото“, разказват те пред bTV.

Въпреки, че губят дядо си, когато са много малки и той не успява да ги напътства в начинанието им, „Изгубени под водата“ е своеобразно продължение на неговия труд и историите на десетки хора, чиито детство и младост са останали някъде под язовирите в България.

Баба Маша на фона на Живовци
Снимка: \"Изгубени под водата\"

Как започва всичко?

Темата за изселването, строежа на язовира и животът след това винаги е присъствала в семейството на сестри Каменови.

„Летните ваканции прекарвахме в Монтана, в къщата на баба Маша и дядо Станко. На улицата, където се намира имотът, живеят изселени семейства от селата Живовци и Калиманица. До някакъв момент не намирахме нищо странно в това, тъй като историята за изселването и това, което е имало в селото - празниците, музиката, обичаите, разказите свързани с реката, с планината, изворите - всичко това винаги е било част от нашето детство. По-късно разбрахме, че подобно нещо не се среща навсякъде“, допълват те.

Църквата в село Калиманица
Снимка: \"Изгубени под водата\"

Не след дълго, но не и след малко перипетии, се появява идеята за дигиталния архив, в който всеки може да сподели спомените си от забравените „потопени“ села.

50 г. по-късно селата Живовци и Калиманици си лежат в забрава под не толкова чистите води на язовир Огоста

Кипящите от живот и детски смях някога населени места, днес тънат в бурени и тиня. Преди години за първи път Ралица и Стела Каменови посещават църквата в село Живовци – единственият стожер на спомените, че някога някъде там е имало живот.

Семейството им на моста в Живовци
Снимка: \"Изгубени под водата\"

„Църквата се руши и не след дълго може би ще бъде просто купчина камъни. Дали материалното остава, или не, за нас не е от такова значение, но именно защото е нетрайно, намираме смисъл да събираме подобни истории и по някакъв начин да запазваме колективната памет“, категорични са те.

Техни роднини разрушават къщата си в Живовци
Снимка: \"Изгубени под водата\"

Положението в съседното село Калиманица не е много по-различно – освен самотна църква, там има вековен дъб, където е бил площада на селото, както и паметник на загиналите от Септемврийското въстание. И трите стожера са успели да устоят на природата и човешката намеса и да пазят спомена за някогашното село туптящ.

Живовци и дъното на язовир "Огоста"
Снимка: \"Изгубени под водата\"

„Посещението ни още веднъж ни напомни, че тези истории трябва да се пазят и разказват, защото ето, че там, където е имало живот до преди 50 г., сега са останали само една шепа хора, които помнят и разказват“, обобщават те.

За жалост и други села у нас споделят съдбата на Живовци и Калиманица

Създателите на проекта са посетили и язовирите „Пчелина“, „Доспат“, „Студена“, „Тополница“ и „Искър“ – разказват, че под някои има овощни градини и земеделски земи, а под други цели махали и села.

Дядо Станко и река Огоста
Снимка: \"Изгубени под водата\"

„Впечатлението ни е, че хората наистина не са запознати с историята и не знаят, че на дъното на тези красиви язовири стоят толкова много истории, спомени и мигове от живота на жителите им. Дори в случая на така популярната църква “Св. Иван Рилски” в язовир „Жребчево“, туристи отиват специално, за да я снимат, появява се на корици на списания и е много силно вероятно да ви попадне някъде из социалните мрежи, но всъщност много малко хора си дават сметка защо по средата на язовир има църква", добавят Ралица и Стела. 

Носталгията по миналото…

Разказите, които сестри Каменови чуват, макар и тежки на моменти, с носталгия към миналото и към спомените за различни места в тези села, им показват тоталитарната същност на режима в Народна република България и един друг аспект на живота преди 1989 г.

Дядо Станко и баба Маша
Снимка: \"Изгубени под водата\"

„Чрез административна принуда и стремеж за показ на изключителен технологичен напредък, хората са задължени да разрушават къщите си, да напускат земята си. Необходимо е и да споменем, че подобни случаи продължават да се случват в днешно време заради строежа на пътища, язовири и електрически подстанции“, отбелязват те.

Църквата в Живовци
Снимка: \"Изгубени под водата\"

По думите им на много места в страната може да се попадне на подобни истории, като голяма част от тях си приличат, макар всяка от тях да има своите специфики, тъжни и щастливи моменти. Всяка с различна тъга, посвоему.

Търсенето на информация… е трънлива пътека

Създателите на проекта черпят информация и вдъхновение от личния архив на дядо им Станко, но за мащабен проект, какъвто заслужава да бъде този, в който изплуват подобни истории, са необходими отдаденост и дълги часове търсене из държавния архив в различни градове, регионални библиотеки, Националната филмотека, както и разговори с местни краеведи и историци.

Снимка: \"Изгубени под водата\"

„Освен проучването, което ние извършваме, приветстваме хора, които имат подобни истории в семействата си да се включат, като ни изпратят снимки и материали“, призовават сестри Каменови.

Обратна връзка, бъдещи планове и щипка любов към историята

„Засега отзвукът от “Изгубени под водата” е положителен. Научаваме, че има много хора, които имат сходни истории в семейството си, което още повече ни амбицира да споделим тази малко известна част от миналото на страната“, разказаха те.

Предстоят дълги проучвания и разкази под кои други язовири се крият забравени български села и какво можем да научим за тях, както и малка книга, която да служи като пътеводител за всеки заинтересован, който би искал да научи повече по темата. 

Всеки, който има и иска да сподели подобни истории, може да го направи на podvodata@gmail.com  или в профила им в "Инстаграм".