Иван Бърнев е актьор от бъдещето. Не само заради таланта и начина, по който „управлява“ вниманието на публиката, а заради цялостната му актьорска култура – добре позната, но малко разпространена по нашите земи. Култура от бъдещето и култура на бъдещето...
От бъдещето е и неговият герой Кастор в новия спектакъл на режисьора Явор Гърдев – негови са текстът и сценичната реализация на „Кастор / Портрети на неизвестното“. От бъдещето е всичко, което се случва в продължение на 231 години, но на сцената е за по-малко от час. В приключението са замесени имената на Стивън Хокинг, Марк Зукърбърг...
„Кастор / Портрети на неизвестното“ е много повече от музикално-драматичен и визуален пърформанс (идеята и музиката са на Петър Дундаков), много повече от театър и много повече от концерт, на който звучат перкусиите на Божана Юрганджиева, роялът на Маргарита Илиева (роял) и сопраното на Пламена Гиргинова. Много повече е и от опит да се надникне във всъщност неограничения и смахнат свят на човешките възможности.
„Днес получих съобщение от себе си.... / Съобщение от бъдещето“: Дали това е ключът към някакво себепознание или осъзнаване на „някаква“ обреченост? Или просто е тих, но неотчаян зов към всички маратонци, към всички техно зависими, към светът на милиарда и на всичко, което искаш, но то се отваря пред теб само привидно...
Кастор Пек (Иван Бърнев) е антилицето на цялата (не)състояла се човешка еволюция, която се стреми към колонизация на Марс, секретни мисии на екзопланети и има екзочовешки мечти, и въобще – към връщането в най-тъмното минало на бъдещето. Спектакълът на Явор Гърдев е смущаващ, защото разравя гнилостта, която живеем днес, и която може би ще остане и в далечното бъдеще, независимо от технологичните полети на човека. Откровената ирония в думите на Кастор, само на пръв поглед, е потисната от начина, по който говори – като експерт по космоватика и футурология.
Кастор като Дон Кихот от бъдещето. Или като Бенджамин Бътън от „някакво“ настояще. Или като Алиса в огледалния свят на бъдещото. Или като Малкия принц – за вечни времена. Или като олицетворение на раздвоението, като нисша форма на клониране. Или като пророчески свързан с бъдещето мисионер, чиито думи трябва да чуем – като новини от утре, но без бъдеще. Не за друго, а защото ние, човеците „сме опасен индивид, който трябва да се предпази от себе си“...
И ако във всичко това има една малко по-весела страна, то е, че според „Кастор / Портрети на неизвестното“, и след триста години, ще има и миризливки, и осигуровки...
