На днешната дата преди 35 години аржентинският футболист Диего Марадона отбелязва в рамките на по-малко от 5 минути два гола. И пак в двете крайности – единият смятан за най-скандалния, а другият на челото на редица класации за най-гениалния гол в историята на футбола.
Първото попадение Марадона отбелязва с ръка (наречена по-късно от него "Божията ръка"). На стадион "Ацтека" се играе четвъртфинален мач между Аржентина и Англия. В 51-вата минута при резултат 0:0 Диего Марадона навлиза на скорост в полето на Англия и опитва двойно подаване с Хорхе Валдано. Топката обаче стига до левия халф на "Трите лъва" Стийв Ходж, който в нескопосания си опит да я изчисти параболично я праща към вратаря Питър Шилтън.
Високият 185 см страж протяга ръце към кълбото, но е надскочен от точно 20 см по-ниския Марадона. За всички на терена, както и на трибуните, е ясно, че има нещо нередно.
Но не и за главния съдия Али Бенасюр. Всички повторения, всички гледни точки показват, че единственият, който има пряка видимост към ситуацията, е страничният съдия - българинът Богдан Дочев. След кратък размисъл той се обръща към центъра и подтичва с флагчето, с което показва, че голът е редовен. Главният съдия също се обръща към центъра и това означава 1:0 за Аржентина.
Секунди по-късно Марадона запушва устите на критиците с великолепен гол и дрибъл тръгнал от собственото поле и преминал през петима английски футболисти. Голът на века утъпква пътеката на Аржентина към втората световна титла, а изявите на Дон Диего го обезсмъртяват завинаги в историята на футбола.
На 22 юни преди 346 години крал Чарлз II основава обсерваторията в Гринуич. Меридианът, който минава през нея, е приет за нулев и спрямо него се определя географската дължина. Това обаче се превръща в международна норма едва в края на 19 век. На Международна конференция през октомври 1884 г. е признат международния статут на обсерваторията, тогава е прието и международно споразумение меридианът, преминаващ през обсерваторията, да се смята за нулев. Тогава е направена месингова ивица в двора, отбелязваща мястото на "нулевия" меридиан.
Любопитен факт е, че в момента той не е валиден, а съвременния "Нулев меридиан" е изместен за модерните справочни системи с цели 102,5 м източно от астрономическия нулев меридиан на Гринуич. С течение на времето в Гринуичката лаборатория постепенно се добавят изключително усъвършенствани хороскопи и други инструменти, като например новите морски хронометри.
През 1833 г. пък е добавена топката на времето на една от кулите на обсерваторията, така че да пада точно в 13 ч. и да дава сигнал на корабите по реката. Гринуичката обсерватория е вписана в списъка на ЮНЕСКО за световно наследство през 1997 г. Част от нея е превърната в музей на астрономията навигацията.
