Там където е текло, пак ще тече. Доказва го и „Червената планета“. На 21 юни 2000 г. учени от НАСА съобщиха за открити следи от вода на повърхността на Марс.
Мястото е гигантският каньон "Валес Маринерис". Покривайки почти една пета от обиколката на Марс, той е известен като най-голямото образувание на Червената планета. Каньонът се простира на 4 000 км - приблизителното разстояние от Ню Йорк до Сан Франциско. Ширината му е около 200 км, а дълбочината - 11 километра, което го поставя наравно с дълбините на земните океани.
За разлика от Големия каньон в Аризона, Валес Маринерис вероятно не е формиран в течение на милиарди години от бързо течаща вода. Голяма част от каньона вероятно се е отворила преди милиарди години, според Европейската космическа агенция, когато близката група вулкани, известна като района на Тарсис, за пръв път изригва от марсианската почва. Огромният каньон може да се види от Земята през телескоп като тъмни петна по повърхността на планетата.
Последна крачка и стъпка към независимостта - на 21 юни преди 12 години Гренландия преминава към автономно самоуправление. Арктическият остров е част от датското кралство и е под неговото управление близо 300 години.
Новият статут е утвърден с гласовете на 75% от участвалите в референдум през ноември 2008 г., а решението влиза в сила официално на 21 юни, когато се отбелязва и националният празник на най-големия световен остров.
В новия статут, който е резултат от дългогодишни трудни преговори, гренландците имат право да разполагат със собствените си природни ресурси - петрол, газ, злато, диаманти, уран, цинк и олово. Според оценки на американски експерти, островът има големи запаси на въглеводороди и то главно в северната си част. Тези ресурси пораждат още по-силни апетити със затоплянето на климата, което би улеснило изследванията и експлоатацията им. В Гренландия се намират 10% от световните сладководни запаси. Те обаче са застрашени от промените в климата.
Населението на островната държава е 56 хиляди души, според преброяване от 2017 г., а това скромно човешко присъствие се шири на повече от 2 млн. квадратни километра.
Въпреки огромната територия, пътищата на острова са оскъдно малко. Но пък по неведоми пътища всички ние използваме в речника си две гренландски думи: "каяк" и "иглу".
