„Черната овца“ на „Ахат“, „Давам всичко за теб“ на Графа, „Холивуд“ на Стефан Вълдобрев, „Дъждостих“ и „Защо“ на „Б.Т.Р.“, „Моите кафеви очи“ на „Мастило“, „Обсебен“ на Стенли. Това са част от песните, които звучат в новия български мюзикъл „Кастинг“.

Сюжетът се базира на истории, свързани с мечтите за успех на младите артисти и техния сблъсък с реалността. Обявен е кастинг за мюзикъл, на който всеки ще бъде предизвикан на покаже скритата си страна. Любов, раздяла, амбиции, успехи, провали... Дали пътят към успеха е влакче на ужасите?... Дръжте се здраво, защото ще друса, казват от екипа на спектакъла.

Идеята, сюжетът и диалозите са на Борис Лапшов, завършил Кралската музикална академия в Лондон с магистратура „Мюзикъл“. Режисьор на „Кастинг“ е Пенко Господинов. Вокалната постановка е на Василена Кънева. Хореографи са Александър Манджуков и Петя Георгиева, сценографи са Павел Илиев и Лиляна Петрова.

Участват Александър Танев, Ахмет Исмаил, Ванеса Пеянкова, Виктор Младенов, Даниел Кукушев, Иван Горанов, Йоана Димитрова, Катрин Гачева, Маргарита Лъчезарова, Михаела Гончева, Петар Андреев, Ралица Попова, Силвия Болярска, Хенри Ескелинен.

АВТОРЪТ БОРИС ЛАПШОВ: „КАСТИНГ“ ДОСТИГА НИВОТО НА АКАДЕМИИТЕ В ЧУЖБИНА

Как се роди „Кастинг“?

- Идеята се роди от сътрудничеството ми с проф. Пенко Господинов и неговия клас. Първоначално подадох нещо като проект в НАТФИЗ, и той беше човекът, който хареса моя проект, и ми предложи да направим мюзикъл. Приех с удоволствие. Преди това не знаех, че изобщо някой в България, особено в университет, има интерес към нещо такова.

Винаги съм имал мечта да направя мюзикъл тук, в България, оригинален български мюзикъл, който да е със злободневни, наши теми. Започнахме да мислим какви възможности има за история. Аз бях измислил една история, която после се промени...

Така се стигна до „Кастинг“, който показва как едни млади български актьори се явяват на кастинг. Шегувахме се, че всички продукции у нас са така – повечето хора отиват на кастинг, не знаят за какво е кастингът, защото просто не им се казва. В крайна сметка се оказва, че продукцията дори не е финансирана, нито се знае каква е, и, в крайна сметка, тя се проваля.

Тъй като аз съм бил свидетел на нещо такова, се заех да напиша тази драматургия, която има общо с реалността. Защото аз обичам да пиша неща, които съм преживял или са ми разказани от някой, който ги е преживял. Така написах този спектакъл и започнахме да репетираме. Актьорите бяха изключително въодушевени. Имаше дълъг репетиционен процес.

Много е забавно, защото част от нещата, които казвам сега, реално са в текста на пиесата. Защото в ежедневието си непрекъснато чуваме реплики, които са от представлението и то се получи буквално като огледало на живота.

Как се сработихте с Пенко Господинов? Имаше ли сблъсък на идеи?

- Влизайки в процеса на работа, Пенко Господинов всъщност взе нещата в свои ръце. И, заедно заедно с неговата асистентка Мирослава Гоговска, започнаха да прекрояват спектакъла. Той трябваше да се събере на тази сцена, тъй като аз, малко грандиозно, го бях написал за сцена с по-големи възможности. Не казвам, че сме намалили качеството. Просто, трябваше да го съобразим с това, което се случва в НАТФИЗ.

Александър Манджуков и Петя Георгиева успяха да направят много хубава хореография, която да е съобразена с действието, адекватно с текста. Самите студенти допринесоха за много голяма част от хореографиите. Казаха неща, които на тях им харесват, които са им удобни, интересни и, по този начин, изградихме цялата тази концепция. 

Някои от актьорите в мюзикъла вече са доста популярни, играят в спектакли на други театри. Как подбрахте точно този съста?

- Ние използваме 13 от 22 актьори, от класа на Пенко Господинов. Защото другите имат много други ангажименти. Аз предложих текста и те сами изразиха желание да участват.

Как бяха подбрахте песните, за да се получи един хомогенен спектакъл?

- Това е нещо, което аз реших да избера, тъй като започнах да пиша спектакъла. Избрани са според тези злободневни теми и във всеки един момент, в който се стига до момент, където кулминацията наистина стига до желанието за музика и изразяване чрез песен. Тогава започнах да търся подходящата музика, която би могла да обогати въпросната сцена. Дълго време слушах „БГ радио“... 

Има общо 11 песни, като последната е моя авторска. Аз я написах специално за спектакъла. Първоначално имаше идея за друго парче, но не можахме да получим правата за него. Дълго време търсих друга позната българска песен и, в един момент, си казах, че е най-добре аз да напиша нещо. Песента се казва „Отпусни се“. Тя всъщност не беше финална песен, но на професора толкова много му хареса песента, че пожела с нея да приключи спектакълът.

Не е ли малко рисковано, че звучат само популярни песни? 

- Не, защото целта на този спектакъл беше да покаже, че в България можем да направим мюзикъл, който е чисто наш. Тъй като продукциите, които идват тук, и които се играят, са чуждестранни. В тях самите проблеми са чуждестранни. И, когато преведеш мюзикъл, самата музика не винаги звучи добре и не винаги я усещаме.

Исках първият мюзикъл, който правя, да е с популярна музика, за да се види как тези текстове, които ние всички знаем и пеем, в едни обстоятелства променят причината за написването на текста на тези песни. По този начин, самото действие и нуждата за изговаряне на тези думи, е повлияно от живота на героите в мюзикъла.

А какв стана с хореографа от Бродуей, който трябваше да работи по „Кастинг“?

- За съжаление, бюджетът не стигна за това. Иначе, това е моята преподавателка Карън Рабиноуиц. Трябваше да направим мюзикъл с бюджета, който дава академията, и с който разполага класът на професора.

Вие самият сте пял по едни от най-големите сцени в света. Това, което правите тук и сега, в НАТФИЗ, как стои на фона на всичко, което познаваме като образци? 

- Нивото е доста по-добро от това, което си мислех, че би могло да бъде. Класът е наистина изключително талантлив, студентите са много схватливи, много работливи. Получи се доста добра и красива продукция, защото това е идеята на мюзикъла.

Мюзикълът е най-висшата форма на театрално изкуство, тъй като там елементите танц, пеене и актьорско майсторство са в такава симбиоза, че почти забравяме, че тези хора всъщност пеят. Ние започваме да гледаме на тях като хора, които се изразяват чрез песен. Както ние, в живота. Понякога просто си пееш, без причина, и дори може да не пееш някаква песен, а ти да си измисляш някаква мелодия. Просто, това е част от живота и това е най-красивото на мюзикъла…

Нещата не могат да се сравняват. Една продукция на „Бродуей“ и „Уест енд“ струва 17 милиона долара, и това е само за една пиеса. Тук бюджетите не минават 20 000 лв. Така че няма как да очакваме същия резултат.

За студентска продукция и дипломен спектакъл, „Кастинг“ абсолютно достига  нивото, което е в чужбина – на академиите там.

Искрено вярвам, че „Кастинг“ много ще развълнува хората и се надявам да има по-голяма гласност и повече хора да започнат да идват в театъра на НАТФИЗ, тъй като тук има много интересни, хубави и качествени продукции, които си струват гледането.

Успяхте ли да гледате другата премира на български мюзикъл тази година – „Книгата на мечтите“?

- Да. Грандиозен мюзикъл, добре направен, добре построен. Това е много красива продукция, направена с изключително много труд.

Когато хората, които правят мюзикъл, не са закърмени с това, то не винаги има резултатът, който би трябвало да има. Аз много мога да говоря, но моето, така наречено, експертно мнение се базира на неща, които са изготвени за съвсем други мащаби. За мащаба на нашата държава „Книгата на мечтите“ е един прекрасен спектакъл, един много добър опит за нещо истинско, българско, оригинално.

Как си обяснявате този бум на мюзикълите у нас през последните 10-15 години?

- Предполагам, че е така, защото животът в България се развива по друг начин. Тъй като мюзикълът е нещо, с което хората на запад са закърмени.

Видя се потенциал в мюзикъла, видя се красотата в мюзикъла. Вече е много по-лесно да се купят права. Предполагам, че и това е причина в  последните няколко години да има наистина невероятен наплив на мюзикъли.

Но, както казах, всички те са все чуждестранни. А ще е хубаво да започнат да се правят повече български мюзикъли. Първите опити, най-вероятно, ще са неуспешни или поне по-лоши – за да може, лека-полека, да се изисква по-високо ниво, по-добра технология на изготвяне на целия процес, и хората да гледат нещо, което е стойностно.

В идеалния свят на „Котките“

Аз, може би, нямаше да знам нищо за мюзикъла, ако не го бях видял, когато бях на шест години, на „Бродуей“. Тогава гледах „Котките“. Това беше през 1996 година и тогава душата ми остана на тази сцена. Аз не можах да повярвам, че една  театрална постановка може да изглежда по този начин и да има такъв невероятен мащаб.

Самият Вие не се ли изкушавате да пеете в мюзикъл и на българска сцена?

- Достатъчно съм пял... В момента съм започнал да пиша друг мюзикъл, в който ще участвам аз и той е много, много по-малък от „Кастинг“. Няма да бъде с толкова много души на сцената. Най-вероятно, ще бъде по-семпла пиеса с четири действащи лица.

Да, имам желание да изляза на сцената и да правя тези неща. Но за това има време. В момента съм в ролята на преподавател и човек, който създава нещо. Искам това, което научих в чужбина, да мога да го предам, по някакъв начин, тук. Тъй като методологията, по която аз учих и това, което аз знам и съм натрупал като опит и качества, са неща, които не всички познават в България. И всъщност, в академиите не се преподават тези неща. И те не се продават, не защото една академия е лоша. Просто, когато не знаеш нещо,  няма как да го преподаваш...