Една трета от спасителите към Доброволното формирование на Столична община са жени. Те се изправят срещу природни бедствия, пожари, наводнения и произшествия, за да помагат на хората в нужда.
Румяна Иванова е майка на 4 деца и е част от Доброволното формирование на Столична община от 3 години.
„Извън тази работа съм еколог и природозащитник, имам и медицинско образование и такива неща доброволни ми бяха част от ежедневието, но в един момент си дадох сметка, че имам нужда да бъда част от някакво по-структурирано нещо и доброволното формирование е такова“, казва Румяна.
Акциите в най-горещите точки са част от нейното ежедневие. При спешна ситуация доброволците трябва да реагират бързо.
„Когато кметът на общината ни свика официално – случи се някакво бедствие, пожар, наводнение, земетресение, каквото и да било – тогава получаваме заповед и имаме някакъв определен час, в който трябва да се явим на местопроизшествието. Има много случаи, в които ние сами се сезираме и организираме. Гасихме миналата година пожарите в Рила и Пирин, които са извън територията на Софийска община, но просто виждаме нуждата. А по някой път настъпват бедствията, при които абсолютно като хора реагираме на тях“, разказва Румяна.
При такива ситуации човешката съпричастност е това, което води доброволците.
„Миналата година имаше един 200-килограмов човек, който не можеше да излезе от жилището си и трябваше да бъде транспортиран, свален по някакъв начин от жилището си и заведен до „Пирогов“. Ние го свалихме много трудно от 10-ия етаж, но всъщност нямаше линейка, която можеше да го транспортира, защото линейките не могат да издържат такова натоварване, носилките не могат да издържат и тогава ни пратиха специална кола, с която го транспортирахме, така че и такива неща се случват на спасителите“, казва Румяна.
Има и такива акции обаче, които не се забравят лесно.
„Най-ужасната за мен беше миналата година Пирин и Националният парк горя повече от 40 дни. Буквално се събраха всички доброволци, пожарникари, институции от цялата страна, отидоха над Илинденци да направят каквото могат. Истината е, че докато не заваля дъждът, не можа да се потуши този пожар ефективно, но беше много страшен – горяха огромни дървета, търкаляха се по склона, откъсват се камъни от температурата, евакуирахме се с пожарни през цялата планина. Беше истински екшън, неприятен“, разказва Румяна.
Всеки от доброволците има основна професия, а участието в спасителни акции, подготовка и обучения се случва във времето за почивка. Лидия е майка на 8 деца и вече 14 години е част от Доброволното формирование.
Тя казва, че домакинската работа не е за нея и предпочита да помага на хората в нужда, като в момента се насочва предимно към пожари, земетресения и наводнения.
„Всички доброволци си имат и основна професия. Аз съм била предачка, след това в „Български пощи“, сега работя като охрана. Доброволците доброволно се отказваме от свободното си време, защото, за да минеш някакви обучения преди да те пуснат в акция, трябва през свободното време. С шефовете е малко трудно освобождаването, понякога се случва да разберат, но в повечето случаи по време на отпуските и почивките се занимаваме с доброволческа дейност“, казва Лидия, доброволец.
Разбиране от своя работодател получава Лили Грънчарова, която работи в администрацията на столична гимназия.
„За щастие аз имам работодатели, които ме разбират и подкрепят, и няма проблем да ме пускат, когато има такава акция. Ходим на пожари, на наводнения, издирвателни акции, разнообразни са. Където има нужда от нас, винаги гледаме да се отзовем“, казва Лили Грънчарова, доброволец.
Подготовката и обученията преди същинската работа на терен дават увереност на спасителите в тяхната работа.
„В началото има специализиран курс и след това периодично различни видове обучения, надграждащи“, казва Лили Грънчарова.
„Първо трябва да знаеш как да си помогнеш и след това да можеш да помагаш и на другите. Просто се чувствам полезна и че мога да помогна на някой“, споделя Лидия.
Това, което обединява дамите, решили да посветят свободното си време на доброволчески акции, е нуждата да прилагат своите знания и умения в най-напрегнатите ситуации. По думите им природните бедствия ще съпътстват живота ни все по-често.
„Времето стана такова, че тези бедствия ще ни се случват непрекъснато. От една страна е повишаването на температурата и засушаването, а от друга – падането на валежите неравномерно, така че те да са нормална част от природата. Така че и пожарите, и наводненията за съжаление ще ни съпътстват в следващите години“, казва Румяна.
Всяка община у нас има определена квота доброволци спрямо броя на населението. Формированието в София наброява 80 души, но и в момента набира хора, които могат да помогнат не само с дейности на терен, но и с административна и координационна работа.
Голяма част от жените доброволци обаче са на първа линия дори и в най-критичните ситуации. Със своята сила и смелост те се превръщат в опора не само за собствените си семейства, но и за напълно непознати, защото следват своето призвание – да помагат.
