Историята на раждането на Исус се празнува с представата за яслата. Историческите текстове обаче сочат, че ражданията по това време са били изненадващо хигиенични. Всяка година християните по света отбелязват традиционната история за раждането на Исус с пиеси за Рождество Христово и коледни тържества.

Празнуваното събитие е описано в Евангелието на Лука, където се казва, че Мария "роди първородния си син, уви го в платнени ремъци и го положи в ясли, защото нямаше място за тях в гостилницата". Въпреки това в библейския разказ липсват конкретни подробности за раждането на Спасителя, така че учените трябва да ги търсят другаде.

Документираните раждания в Древен Рим от този период дават някои интригуващи сведения за практиките на епохата - включително някои изненадващо хигиенични практики, които остават обичайни и днес, коментира научното издание "Нешънъл Джиографик" (National Geographic).

Снимка: Istock.com

„Библейските учени поставят раждането на Исус някъде между 6 и 4 г. пр.н.е., когато Юдея и Витлеем са част от Римската империя. В Древен Рим на самото раждане са присъствали жени - съседи, роднини, приятели, а роби са помагали на раждащата жена в зависимост от нейните възможности и социален статус“, посочва Анна Бонел Фрейдин, историк в Мичиганския университет.

"Ако разгледате нашите няколко изображения на раждане от Римската империя, ще забележите, че сцените често подчертават общността на жените и мисля, че тази гледна точка е абсолютно ключова за разбирането на социалния характер на раждането в римския свят", казва тя.

„Акушерките от епохата, ако семейството е можело да си ги позволи, често са били жени, които са оказвали рутинна медицинска помощ на жените и децата, въпреки че в градовете на Римската империя е имало и елитни, образовани акушерки“, добавя историкът.

Древната Римска империя е била огромна и въпреки че всяка провинция е била длъжна да се придържа към римското право, специфични културни или религиозни практики обикновено не са били налагани на общностите.

В резултат на това е възможно практиките за раждане и обичаите преди раждането да са се различавали. Преди раждането бъдещите родители може да са се покланяли на различни божества или да са принасяли различни жертви в зависимост от религията си. Еврейските майки като Мария, също биха потърсили еврейска акушерка, ако семейството е имало пари, поради антисемитизма през този период и свързаните с него опасения за безопасността на майката и бебето, казва историкът от Университета на Британска Колумбия Тара Мълдър.

„Акушерките дори са били разглеждани като експерти в римската правна система, въпреки че не е имало официално сертифициране или надзор над лекари или акушерки“, казва Мълдър.

Акушерките от този период са били съветвани да поддържат ноктите си къси, да мият ръцете си и да прилагат някои родилни практики, които все още са стандартни за болниците и домашните раждания.

Голяма част от това, което историците знаят, идва от погребалното изкуство и епиграфските знаци, както и от кореспонденцията и медицинските текстове от онова време. „Гинекологията“, най-изчерпателният сборник за раждането от този период, е написана от лекаря и медицински автор Соран от Ефес, който е събрал съществуващите знания на акушерките и е добавил свои собствени прозрения. Остава неясно дали акушерките са били автори на собствени трудове, тъй като все още не е открит нито един от тези текстове, ако са съществували.

Снимка: Istock.com

Някои от пренаталните грижи се характеризират с хигиенни практики, но има и други, които излагат на риск както майката, така и плода. В указанията на Соран например се посочва, че през осмия месец от бременността акушерките трябва да помагат за "отпускането на интимните части" на бъдещите майки с "вагинални свещички от гъша мас и мозък". За съвременното око може би е малко утешително, че в текста е отбелязано, че маслата, използвани върху бъдещата майка, трябва да са чисти, а не повторно използвани за готвене.

Мълдър отбелязва, че има много предложения за вмъкване на материали и инструменти, които биха увеличили риска от инфекция.

Според Соран идеалната акушерка тогава би трябвало да бъде грамотна, с добра памет, почтена, здрава и "надарена с дълги тънки пръсти и къси нокти по върховете на пръстите".

В идеалния случай по време на раждането щели да помагат "три помощнички" - две от двете страни на родилката и една отзад, която да я държи и да я напътства през болката.

Всички те изпълнявали задачи, включващи насочване на дишането ѝ и поддържане на възможно най-голям комфорт. Писанието на Соран съветва, че за "нормално раждане" акушерката трябва да има под ръка предмети като зехтин, топла вода, превръзки и миризливи вещества за съживяване на раждащата жена. По време на раждането той препоръчва на майките да седят на стол с високи крака и отвор в седалката за раждане на новороденото.

Ако обаче по време на раждането нещо много се обърка, трябвало да се извика лекар - обикновено мъж. И все пак в момента на повикването на лекаря плодът вероятно не е можел да бъде спасен, а лекарят просто се е опитвал да запази живота на майката. "Всичко, което се е случвало преди това, за да се подпомогне трудното раждане, най-вероятно е било извършвано от акушерката", коментират учените.

Соран също така описва подробно как да се преглеждат и да се грижат за новородените след раждането им, като практиките наподобяват много съвременните. Първо се определял полът на бебето, след това се оценявала неговата "жизненост" по силата на първите му викове, а после се изследвали крайниците и ставите му и цялостната му форма. Накрая акушерката прерязвала пъпната връв "на разстояние четири пръста от корема".

След това бебето се почиства, като се поръсва с фина сол (като се внимава да се избегнат очите и устата) и се изплаква с хладка вода. Меки вълнени кърпи завивали новороденото, което Соран препоръчвал да се постави върху издълбан матрак ("като канал"), за да не се преобръща, а под главата му се поставяла твърда възглавница от сено.