Затворник, който, след 19 години зад решетките, излиза навън, но след срещата с демокрацията у нас иска да се върне обратно – това е персонажът на Христо Мутафчиев в първия му моноспектакъл – „Плач на ангел“.
„Много големи български актьори като Камен Донев, Мариус Курскински, Кръстьо Лафазанов, Велко Кънев, са изключително талантливи и могат да си позволят лукса да занимават час и половина публиката само със себе си. Аз нямам такова самочувствие“, откровен беше председателят на Съюза на артистите в студиото на CoolT. И допълни: „Малко лекомислено се хвърлих в това предизвикателство“.
Този път се решил заради текста на Стефан Цанев, в който се влюбил: „Един ден ми се обади самият Стефан и ми каза: „Ще ти пратя един текст да го погледнеш. (…) Влюбих се веднага и му казах: „Стефане, ако този текст го дадеш на някой друг те изтривам от моя апарат“.
Избира ли героят му сигурността пред свободата? „Колкото и да е жалко – да“, отговори Мутафчиев: „Този човек от затвора попада в един нов свят, това не е неговият свят. Той 19 г. си е създавал света в затвора“.
Смята, че с помощта на режисьора Стоян Радев и сценографа Елица Георгиева са направили „един спектакъл, в който публиката стои след представлението и не излиза от залата, няма желание да си тръгне“.
Самият Мутафчиев казва, че днес е щастлив: „Нали един актьор иска да играе – театрите в България работят, това е постижение и на Съюза на артистите. Мерките там са на изключително добро ниво“.
„Дори и да не е театър, хората имат нужда от социализация, да си говорят един с друг, с някой непознат в театралната зала“, категоричен беше той.
Вижте още във видеото!
