„Убеден съм, че научното изследване на душата е науката на бъдещето... Най-голямата опасност за човечеството не е нито гладът, нито земетресенията, нито микробите, нито ракът, а самият човек. Причината за това е проста – все още няма ефективна защита срещу психичните епидемии, а тези епидемии са безкрайно по-опустошителни от най-тежките природни бедствия“ (Карл Г. Юнг, 1944).
Един от най-добрите изследователи на швейцарския психолог и психиатър е убеден, че можем да тренираме добрината у себе си, смелостта, благородството, но това е работата, която трябва да извършваме всеки ден. „Това е тренировка. Колкото повече се упражняваме и практикуваме, толкова повече развиваме у себе си тези качества“. Казва ни го съвременник – социолог, философ и писател, чиито най-близки хора твърдят, че има голямо сърце и мисли със сърцето си...
Той самият признава, че от малък иска да стане философ като... магарето Сократ – мило, нежно, но в същото време упорито и много целеустремено същество, което не позволява да му се налагат. Пак той, с гъвкавостта, присъща на всеки гений, пренася с алюзорна точност разговора към няколко самообвързващи се категории – като свободата, щастието и познанието за себе си, за да затвори този само привидно ясен кръг отново с думите на Юнг – че ние не се озаряваме, гледайки към светлината, а осветявайки собствения си мрак...
Фредерик Льоноар, за щастие на своите читатели и събеседници, е от така наречените спокойни медиатори, тонът му е лишен от плешива полемика и агресивна критика. Умерен, диалогичен, излъчващ доверие и етичност, той е нагледен пример за това как философията е на „просто“ размисли, а средство и начин на живот. Как щастието не е „просто“ хедонизъм, а закономерна хармония със себе си и другите. Как духовност, морална отговорност и вътрешна стабилност безпроблемно могат да мигрират в космоса само на един човек...
Фредерик Льоноар в разговор с Даниел Димитров – за еманципацията при мъжете, за света на Тръмп, в който живеем, за доброто като мускул и за магарето Сократ. И още: Кое е нещото, в което търсим смисъл, без да има смисъл. От какво се освобождава човек най-трудно – от другите или от самия себе си. Коя е най-красивата истина...
Г-н Льоноар, какво представлява еманципацията при мъжете?
- Според Юнг мъжете често отказват да признаят своята женска част. А за да може един мъж да бъде себе си, той трябва да припознае и да приеме тази женска част у себе си. Преди сто години мъжете не са имали право да плачат и да изразяват емоции, а Юнг казва: „Не! Един мъж трябва да признае тази женска част и правото си да изразява емоциите си“.
Същото важи и за жените. Те имат у себе си една мъжка част, която той нарича анимус, а при мъжете женската част е анима. Жените също трябва да са способни да изразят тази мъжка част от себе си...
Вярвате ли, че човечеството върви към нова универсална етика, или сме в епоха на морална фрагментация? Казвате, че нашият свят вече няма нищо общо с този на Лао Дзъ, Платон или Монтен. В кой свят живеем днес, светът на Тръмп ли е това?
- (Смее се – бел. а.) Светът преди нас е имал една обща ценност. Всички са споделяли една култура, едни ценности, религии. Сега, в 20-и век, в западния свят има голяма фрагментация. Всеки има собствени вярвания и религии. Днес този ефект се усилва от социалните мрежи, защото всички живеем в едни общности и не успяваме да водим диалог едни с други. Това е сериозна криза на демокрацията.
За да работи демокрацията, трябва да имаме общ език, да можем да се изслушаме, да разговаряме и да търсим общи решения, които са добри за всички, а днес хората не се слушат, живеят за себе си. И алгоритмите на социалните мрежи работят така, че хората получават информация, която следва техните мисли и вярвания.
Например, за избирателите на Тръмп се знае, че те не приемат противни аргументи на техните и смятат, че всичко, което казва Тръмп, е вярно. И в такъв свят можем да лъжем колкото се искаме, защото няма кой да ни противоречи и хората ще повярват на това, което казваме.
Тоест, живеем в света на Тръмп?...
- Да, за съжаление, все повече и повече. Но слава Богу, има хора, които не приемат това, съпротивляват се, и един ден ще стигнем до края. И си мисля, че светът ще се промени...
Кое е нещото, в което търсим смисъл, без да има смисъл? Коя човешка илюзия причинява най-много страдание?
- Днес хората търсят щастието в парите и в материалното, в известността и в социалното признаване. Много млади хора смятат, че щастието е да са известни в интернет и да спечелят лесно много пари. А това е голяма илюзия, защото всички големи философи са доказали, че щастието се състои в нещо много по-дълбоко.
Вярвам, че щастието е преди всичко в качеството на връзките, които ние имаме един с друг. Щастието е в това да опознаем самите себе си, да станем това, което ние сме, както и Юнг ни предизвиква да направим, а не да търсим това от другите. Юнг ни казва, че ние искаме това, което и другите искат. Трябва да слушаме себе си, вътрешното си аз, а не да се търсим в погледа на другите.
Днес младите, най-вече чрез социалните мрежи, търсят да се покажат, да се изтъкнат, а не да се вгледат в себе си, да разберат какви са в действителност.
Коя е най-красивата истина за Вас лично?
- Мисля, че най-важното на Земята е да минеш от неосъзнаването към осъзнаването. Правим много неща, мислейки, че сме свободни, но всъщност ние сме ръководени от подсъзнателното. Спиноза през 17-и век казва, че ние не осъзнаваме причините, поради които действаме. Фройд и Юнг също доказват, че ние сме водени от подсъзнателното, и всъщност нашата свобода е много малка.
Най-важното за мен е да станем свободни. Човек не се ражда свободен, а става такъв. Затова трябва да се опознаем, да знаем кои сме ние и цялата тази работа ще ни направи свободни. Трябва да опознаем тъмните, мрачните страни, които носим у себе си. Юнг има една много красива фраза, която казва, че ние не се озаряваме, гледайки към светлината, а осветявайки собствения си мрак.
Всъщност, Вие отговорихте и на следващия ми въпрос – от какво се освобождава човек най-трудно – от другите или от самия себе си? Но смятате ли, че човек може да бъде щастлив, без да познава себе си дълбоко?...
- Можем да сме щастливи повърхностно, без да познаваме себе си. За да сме истински дълбоко щастливи, трябва да се опознаем. Иначе ще дойде един момент, в който всичко ще се срути.
Имате образ на спокоен и просветлен автор. Позволявате ли си да бъдете токсичен? И как изглежда Фредерик Льоноар, когато е токсичен?
- (Усмихва се – бел. а.) Да, разбира се, и аз имам тъмни страни, които понякога се проявяват. Понякога мога да проявявам неуважително отношение към хората. Наранявал съм близки от страх или от неосъзнат гняв. След това, разбира се, се осъзнавам и съжалявам, защото не съм бил коректен.
Казвате, че оптимизмът е мускул, който трябва да се тренира. Така ли е и с обичта, емпатията, завистта...
- Много ми харесва една стара индийска приказка, в която един дядо казал на внука си: „Знаеш ли, у теб има два вълка. Единият е добър и обича хората, а другият е лош и завистлив. Те се борят в теб постоянно кой да победи“. Момчето казало, че не знае кой ще победи, а старият мъж му отговорил: „Ще победи този, който храниш“.
Ние всички носим у себе си тези два вълка – доброто и злото, любовта и желанието да помагаме, а от друга страна – злобата и завистта. Въпросът е кой от тези два вълка подхранваме.
И за да отговоря на Вашия въпрос – да, можем да тренираме добрината у себе си, смелостта, благородството, но това е работата, която трябва да извършваме всеки ден. Това е тренировка. Колкото повече се упражняваме и практикуваме, толкова повече развиваме у себе си тези качества.
Вярно ли е, че магарето Ви е любимо животно?
- Да (Усмихва се – бел. а.). Когато бях малък, на село видях за първи път магаре. Когато попитах как се казва, ми отговориха, че името му е Сократ. Попитах кой е той и защо магарето е кръстено на него, отговориха ми, че това е голям философ от античността. Аз попитах какво е философ. Отговориха ми, това е някой, който иска да открие смисъла на живота, как да сме щастливи.
И аз реших, че искам да стана философ като това магаре. В магарето има нещо много добро, мило, нежно, но в същото време то е много упорито, много целеустремено и не позволява да му се налагат неща. Аз имам много приятели, които имат магарета. Много ценя тези две качества – упоритост и целеустременост.
Що за човек кръщава магарето си Сократ?
- От детството ми това бяха приятели, с които бях в провинцията...
Има ли дума, която най-добре Ви описва като човек?
- (Замисля се – бел. а.) Не е лесен въпрос... Мисля, че другите хора имат по-обективна представка за мен, затова ще Ви кажа какво смятат за мен. Казват ми, че имам голямо сърце и че мисля със сърцето си.
Как бихте продължил изречението „Аз съм човек, който обича...“?
- Аз съм човек, който дълбоко обича живота и хората.
Фредерик Льоноар е роден през 1962 г. в Тананарив, Мадагаскар. Открива философията, благодарение на баща си, Рене Льоноар (държавен секретар по социалните въпроси на Франция от 1974 до 1978 г.), който му дава да прочете диалога „Пир“ на Платон, когато е на тринайсет години. Завършва философия и защитава докторат във Висшето училище за обществени науки (École des hautes études en sciences sociales) в Париж с тема „Будизмът и Западът“. Творчеството му включва над четиресет есеистични произведения и седем романа (сред тях издадените у нас „Душата на света“, „Сократ, Иисус, Буда“ и „Утешението на ангела“), удостоени с редица награди. Книгите му са преведени на 20 езика и са продадени в тираж от над 40 милиона екземпляра. Главен редактор е на двумесечното списание Le Monde des religions („Светът на религиите“), продуцент и водещ на седмичното телевизионно предаване „Небесните корени“ по France Culture. Съосновател е на организации като „Околна среда без граници“, Фондация SEVE (от френските думи за „да знаеш“, „да бъдеш“, „да живееш“, „заедно“) и „Заедно за животните“, ангажирани с екология, етика и междучовешко съжителство. Льоноар е пламенен привърженик на Хорациевото Carpe Diem – да станеш сутрин с добро настроение, да изживееш деня си, сякаш е последният. Най-новата му книга на български излиза благодарение на „Колибри“. Интелектуалната биография „Юнг. Пътуване към себе си“ е в превод на Десислава Недялкова.
Последвайте ни за още актуални новини в Google News Showcase
Последвайте btvnovinite.bg във VIBER
Последвайте btvnovinite.bg в INSTAGRAM
Последвайте btvnovinite.bg във FACEBOOK
Последвайте btvnovinite.bg в TIKTOK
