„Фейсбук“ документите свидетелстват за масова дезинформация, подстрекаване към насилие, трафик на хора и глобална липса на подкрепа. Това са само част от акцентите, които Комисията по сигурност и обмен изпраща към американския Конгрес. Те са базирани върху поверителни документи на компанията и свидетелствата на Франсис Хоугън пред комисията.
От технологичния гигант твърдо отричат твърденията на Хоугън. Отговор имаше дори от Марк Зукърбърг, според когото представените вътрешни документи са извадени от контекст и не представляват истината.
Ето и част от ключовите моменти в десетките хиляди вътрешни документи.
Разпространение на дезинформация
Според свидетелството на Хоугън „Фейсбук“ умишлено е подвело инвеститори и общество за ролята на компанията в усилването и разпространението на дезинформация и екстремизъм що се отнася до изборите в Съединените щати през 2020 г.“.
В един от изтеклите документи се цитира проучване от юни 2019 г. с име „Пътуването на Керъл към QAnon”. Проучването е структурирано така, че да се разбере алгоритмите на социалната мрежа какво биха предложили на измислена 41-годишна консерваторка с име Керъл Смит.
След като въображаемата Керъл последвала страниците на „Фокс нюз“ и Доналд Тръмп алгоритмите на „Фейсбук“ имали нужда само от два дни, за да ѝ препоръчат страница на конспиративното движение QAnon.
„Макар това проучване да показва хипотетичен потребител в социалната мрежа, то е перфектен пример за това, което компанията прави, за да подобри системите си и да следва решението да премахне съдържание, свързано с QAnon от платформата“, отговарят от „Фейсбук“.
Липса на глобална подкрепа
Вътрешни документи показват, че има големи пробойни в свойството на „Фейсбук“ да премахва реч на омразата и дезинформация в страни като Мианмар, Афганистан, Индия, Етиопия и много от Близкия Изток.
Макар платформата да поддържа повече от 100 различни езика по цял свят, говорител на компанията заяви през Си Ен Ен, че модераторите на съдържание в социалната мрежа са общо „15 000 души, които преглеждат съдържанието на повече от 70 езика и работят на повече от 20 локации“.
Един от примерите е, че в Индия, където се намира огромен дял от потребителите на социалната мрежа, в продължение на няколко години компанията не е имала модератор на реч на омразата на хинди и бенгали, които се говорят от повече от 600 млн. души там.
„Имаме водещ в индустрията процес, който преценява и приоритизира държавите с най-висок риск на насилие извън мрежата. Тази оценка се прави веднъж на шест месеца“, отговарят от компанията.
Трафик на хора
„Фейсбук“ знае, че трафиканти на хора използват платформите на компанията. Те знаят за това от поне 2018 г. насам, но не са се справили по никакъв начин с подобно съдържание, сочат документи, разгледани от журналисти на Си Ен Ен.
Според един от вътрешните доклади с дата септември 2019 г. вътрешно разследване е открило, че „платформите ни позволяват да се изпълнят и трите етапа на човешки трафик – набиране на хора, изпълнение на трафика и експлоатация. Трафикантите използват „Фейсбук“, „Инстаграм“, програмата за съобщения на „Фейсбук“ и „УатсАп“.
Подстрекаване към насилие
Вътрешните документи на компанията показват, че от „Фейсбук“ са знаели, че съществуващите им стратегии не са достатъчни, за да спрат разпространението на публикации, които подтикват към насилие.
Като пример се дава страна в риск от конфликти като Етиопия. Според вътрешен доклад със заглавие „Координирано социално насилие“ въоръжени групи в Етиопия използват социалната мрежа, за да насаждат омраза и да призовават към насилие срещу етническите малцинства в страната. Заключението „Настоящите стратегии не са достатъчни“.
