През последните няколко дни едно от най-често споменаваните имена в медиите е това на Франсис Хоугън.

37-годишната бивша служителка на технологичната компания „Фейсбук“ влезе в светлината на прожекторите първо без името си – в продължение на месец „Уолстрийт джърнъл“ публикува серия от материали и подкаст за вътрешни доклади на компанията, според които те са наясно за редица проблеми в социалната мрежа и умишлено не правят нищо за разрешаването им с цел печалба.

Всички публикации са базирани на документи, които Хоугън е предоставила на журналистите в изданието, но самоличността ѝ не беше разкрита.

В специално интервю за предаването „60 минути“ самата Хоугън призна, че именно тя е информаторът на WSJ.

Поверителната информация, която достигна до медиите благодарение на нея, доведе до изслушване в американския Конгрес за регулацията на съдържанието в социалните мрежи, влиянието им върху подрастващите и състоянието на демокрацията.

Снимка: Getty Images

Коя е Франсис Хоугън и защо всички я слушат?

Хоугън завършва компютърно инженерство в „Олин колидж“ до Бостън през 2006 г., като веднага след това започва да работи в „Гугъл“. Там тя работи по създаването на алгоритми за „Гугъл букс“. Компанията плаща на Хоугън висше образование по мениджмънт в Харвард. Докато учи там Хоугън участва в създаването на известен уебсайт за запознанства.

Хоугън напуска „Гугъл“ през 2014 г. по здравословни причини и през 2015 г. започва работа в „Йелп“, където отговаря за създаването на фотографските алгоритми на уебсайта. Дори успява да приключи сделка между „Йелп“ и „Туитър“ за съвместна работа.

Година по-късно отива да работи в „Пинтерест“ и напуска позицията през януари 2018 г.

В края на годината от „Фейсбук“ се свързват с Хоугън за да я поканят да стане техен служител. Тя казва на компанията, че иска да работи по проекти свързани със спирането на дезинформацията. Така през 2019 г. Хоугън започва работа за социалният гигант.

Една от задачите на Хоугън и нейния екип била създадат специална система, която да следи дезинформация, насочена към специфични групи от хора. Времето за този проект било три месеца и, според Хоугън, заради това системата не била готова.

Други екипи, които също се занимават с алгоритми за защита и следене на потенциално опасна информация в социалните мрежи на „Фейсбук“, също не завършвали проектите си заради „неадекватни ресурси“, включително екипите отговорни за трафик на хора и органи.

Снимка: Getty Images

Разкритията

Горе долу по това време Хоугън започва да води разговор с журналист от „Уолстрийт джърнъл“ чрез криптирани съобщения.

Тя започнала да събира поверителни документи от компанията – предимно вътрешни проучвания за настроенията на потребителите и влиянието на отделните „Фейсбук“ продукти върху различни групи от хора. Именно тези доклади изпраща на „Уолстрийт джърнъл“.

От публикациите на изданието, интервюто в „60 минути“ и изслушването пред Конгреса става ясно, че „Фейсбук“ има вътрешна информация за изключително вредното влияние на някои от продуктите им върху хората, но съзнателно избира да не предприема никакви действия, за да не рискува финансови загуби.

„От компанията осъзнаха, че ако променят алгоритмите си така, че да бъдат безопасни, хората ще прекарват по-малко време в социалната мрежа, ще натискат по-малко реклами и те ще печелят по-малко пари“, казва Хоугън.

Тя отива и по-далеч като обяснява пред Конгреса детайлно как действат алгоритмите на социалните мрежи „Инстаграм“ и „Фейсбук“, за да таргетират с фалшива информация уязвими групи от хора.

Снимка: Getty Images

„Проучванията, които компанията проведе, показват, че хората, които се местят в нови градове – тези, които потенциално могат да се чувстват социално изолирани – най-често стигат до дезинформация онлайн. Това колегите наричаха „теглото на дезинформацията“ – колкото по-навътре слизаш в заешката дупка, толкова по-социално изолиран ставаш“, казва Хоутън.

Именно благодарение на тези данни от „Фейсбук“ таргетирали с невярна информация и хора, изгубили близките си.

Друг стряскащ момент от показанията на Хоугън е влиянието на „Инстаграм“ върху подрастващите.

От данните, които Хоугън предоставя на медиите, става ясно, че социалният гигант е бил наясно с вътрешно проучване, според което 13,5% от тийнейджърките във Великобритания имали суицидни мисли по-често след като прекарвали време в „Инстаграм“.

Друго вътрешно проучване разкрива, че 17% от момичетата с разстройства на храненето посочват влошаване на състоянието им след използване на „Инстаграм“. Това е пряк път към смъртоносни състояние като анорексията.

Около 32% от тийнейджърките пък споделят, че се чувствали зле заради външния си вид, тъй като „Инстаграм“ ги карал да се чувстват зле.

По думите на Хоугън, когато към „Фейсбук“ се отправят въпроси за влиянието на продуктите ѝ към подрастващите, те никога не дават коректната информация.

„Фейсбук“ умишлено дава подвеждаща информация“, казва Хоугън.

„Докато работех във „Фейсбук“ осъзнах ужасната истина – почти никой извън компанията не знае какво се случва вътре в нея“, казва Хоугън.

Снимка: Getty Images

В показанията ѝ пред Конгреса има още редица примери как „Фейсбук“ избира да печалбата на пари пред здравето и психичното състояние на своите потребители, както и липсата на каквато и да е регулация на фалшивата информация онлайн.

„Настоящата структура на компанията не позволява да се спира дезинформацията за ваксините, тъй като се разчита прекалено много на изкуствен интелект“, коментира Хоугън. Тя допълва, че тази ситуация се усложнява допълнително поради причина, че „Фейсбук“ няма алгоритъм за засичане на фалшива информация на различни езици извън английски.

Анализатори посочват, че данните, изкарани от Хоугън, имат потенциала да нанесат дълбоки рани върху компанията, която от години се опитва да защити интереса си и се бори срещу желанието за международна регулация на работата на технологичните гиганти.

Снимка: Getty Images

Ответната реакция

Цялата тази история върви паралелно с множество изказвания от страна на „Фейсбук“ и Марк Зукърбърг, които отхвърлят всички твърдения на Хоугън.

Още с публикуването на първите материали в „Уолстрийт джърнъл“ от компанията последва светкавична реакция, че твърденията са неверни и изопачават истината. След като Хоугън разкри самоличността си започнаха и личните атаки – според компанията тя никога не е присъствала на срещи с ръководството на компанията, никога не е участвала във взимането на ръководни решения, а събраните от нея документи за кражба на конфиденциална информация.

Пред Конгреса Марк Зукърбърг защити компанията си като обясни, че те нямат изгода от това да карат потребителите да се чувстват зле.

Снимка: Getty Images

„В основата на тези обвинения е идеята, че поставяме на първо място печалбата пред благосъстоянието на потребителите. Това просто не е истина. Аргументът, че умишлено прокарваме съдържание, което да ядосва хората е дълбоко нелогичен. Ние правим пари от реклами и нашите рекламодатели постоянно ни казват, че не искат техните реклами да излизат редом с обидно и опасно съдържание“, казва Зукърбърг и в имейл до всички служители в компанията, който по-късно публикува в социалната мрежа.

Той посочва, че това, което най-много го притеснява от изнесената информация, са обвиненията, свързани с влиянието на социалните им мрежи върху децата. „Изключително дълго време съм разсъждавал върху това какво искам децата ми да изпитват, когато използват социални мрежи и за мен е изключително важно те да бъдат безопасни“, казва Зукърбърг.

„Както много от вас, и на мен ми беше трудно да чета погрешното тълкуване на проучванията ни „Инстаграм“ и влиянието му върху младите хора. Това, което проучването ни показва е точно обратното – че тийнейджърите се чувстват по-добре когато използват социалната мрежа и тя им помага да преодолеят емоционалните състояния, през които преминават в тази възраст“, пише още Зукърбърг.

Той посочва още, че ако ще се води информиран разговор по тези теми, данните не трябва да бъдат интерпретирани погрешно и изваждани от контекст.

Накрая на обръщението си към своите служители, Зукърбърг казва, че е горд с всичко, което вършат в компанията.

Снимка: iStock

Политическите реакции

Западни медии посочват, че за първи път и Демократите и Републиканците в Конгреса са на едно мнение – трябва да има регулация на алгоритмите на социалните гиганти така, че те да работят в полза на гражданите и обществата, а не срещу тях.

Една от възможните промени за Съединените щати в тази насока е ревизия на т.нар. „Параграф 230“, който защитава социалните медийни компании от това да бъдат съдени за съдържанието, което се публикува от техните потребители.

И европейските, и американските регулатори от години се опитват да наложат поне минимални регулации върху действията на големите технологични компании. Поверителните документи, които Хоугън предостави на медиите, както и нейните свидетелства пред Конгреса, могат да се окажат най-силното оръжие в ръцете на законотворците, което най-накрая да доведе до въвеждането на такава регулация.

Продължи да четеш