През последните няколко дни едно от най-често споменаваните имена в медиите е това на Франсис Хоугън.
37-годишната бивша служителка на технологичната компания „Фейсбук“ влезе в светлината на прожекторите първо без името си – в продължение на месец „Уолстрийт джърнъл“ публикува серия от материали и подкаст за вътрешни доклади на компанията, според които те са наясно за редица проблеми в социалната мрежа и умишлено не правят нищо за разрешаването им с цел печалба.
Всички публикации са базирани на документи, които Хоугън е предоставила на журналистите в изданието, но самоличността ѝ не беше разкрита.
В специално интервю за предаването „60 минути“ самата Хоугън призна, че именно тя е информаторът на WSJ.
Поверителната информация, която достигна до медиите благодарение на нея, доведе до изслушване в американския Конгрес за регулацията на съдържанието в социалните мрежи, влиянието им върху подрастващите и състоянието на демокрацията.
Коя е Франсис Хоугън и защо всички я слушат?
Хоугън завършва компютърно инженерство в „Олин колидж“ до Бостън през 2006 г., като веднага след това започва да работи в „Гугъл“. Там тя работи по създаването на алгоритми за „Гугъл букс“. Компанията плаща на Хоугън висше образование по мениджмънт в Харвард. Докато учи там Хоугън участва в създаването на известен уебсайт за запознанства.
Хоугън напуска „Гугъл“ през 2014 г. по здравословни причини и през 2015 г. започва работа в „Йелп“, където отговаря за създаването на фотографските алгоритми на уебсайта. Дори успява да приключи сделка между „Йелп“ и „Туитър“ за съвместна работа.
Година по-късно отива да работи в „Пинтерест“ и напуска позицията през януари 2018 г.
В края на годината от „Фейсбук“ се свързват с Хоугън за да я поканят да стане техен служител. Тя казва на компанията, че иска да работи по проекти свързани със спирането на дезинформацията. Така през 2019 г. Хоугън започва работа за социалният гигант.
Една от задачите на Хоугън и нейния екип била създадат специална система, която да следи дезинформация, насочена към специфични групи от хора. Времето за този проект било три месеца и, според Хоугън, заради това системата не била готова.
Други екипи, които също се занимават с алгоритми за защита и следене на потенциално опасна информация в социалните мрежи на „Фейсбук“, също не завършвали проектите си заради „неадекватни ресурси“, включително екипите отговорни за трафик на хора и органи.
Разкритията
Горе долу по това време Хоугън започва да води разговор с журналист от „Уолстрийт джърнъл“ чрез криптирани съобщения.
Тя започнала да събира поверителни документи от компанията – предимно вътрешни проучвания за настроенията на потребителите и влиянието на отделните „Фейсбук“ продукти върху различни групи от хора. Именно тези доклади изпраща на „Уолстрийт джърнъл“.
От публикациите на изданието, интервюто в „60 минути“ и изслушването пред Конгреса става ясно, че „Фейсбук“ има вътрешна информация за изключително вредното влияние на някои от продуктите им върху хората, но съзнателно избира да не предприема никакви действия, за да не рискува финансови загуби.
„От компанията осъзнаха, че ако променят алгоритмите си така, че да бъдат безопасни, хората ще прекарват по-малко време в социалната мрежа, ще натискат по-малко реклами и те ще печелят по-малко пари“, казва Хоугън.
Тя отива и по-далеч като обяснява пред Конгреса детайлно как действат алгоритмите на социалните мрежи „Инстаграм“ и „Фейсбук“, за да таргетират с фалшива информация уязвими групи от хора.
„Проучванията, които компанията проведе, показват, че хората, които се местят в нови градове – тези, които потенциално могат да се чувстват социално изолирани – най-често стигат до дезинформация онлайн. Това колегите наричаха „теглото на дезинформацията“ – колкото по-навътре слизаш в заешката дупка, толкова по-социално изолиран ставаш“, казва Хоутън.
Именно благодарение на тези данни от „Фейсбук“ таргетирали с невярна информация и хора, изгубили близките си.
