На 21 януари отличеният с "Оскар" режисьор, визионер и майстор на страховити приказни истории Гийермо дел Торо ("Хелбой", "Формата на водата") пристъпва извън утвърдените пътища в кариерата си, навлизайки в нови и неизследвани творчески територии - "Улицата на кошмарите", в който участват Брадли Купър, Кейт Бланшет, Руни Мара, Тони Колет, Уилям Дефо, Ричард Дженкинс и Рон Пърлман.

Но не очаквайте ужасяващи чудовища и фантастични създания в лентата - действието се развива в реалността, а единствените чудовища тук са хората - борещите се за оцеляване и по-добър живот, често имат подтик да съсипят тези, които смятат за по-големи късметлии. Ето какво още споделя самият Гийермо дел Торо за "Улицата на кошмарите" - в интервю, ексклузивно предоставено на Ladyzone.bg от "Форум Филм България".

Рон Пърлман играе Бруно в "Улицата на кошмарите". Той е основоположникът на тази адаптация преди около 30 години. Как се случиха тези първи стъпки?

Изберете магазин

Разгледай онлайн нашите промоционални брошури

Цените са валидни за периода на акцията или до изчерпване на наличностите. Всички цени са в лева с включен ДДС.
Advertisement

Рон и аз разговаряхме, докато правихме "Кронос". Бях в къщата му и гледахме "Gunga Din" и след това "Elmer Gantry". Той каза: "Знаеш ли, има филм, наречен "Улицата на кошмарите" с Тайрън Пауър и бих искал да го пресъздам". Отидох да взема книгата, написана от Уилям Линдзи Грешам. Но как да получим правата? Отидохме при тогавашния ни мениджър и разбрахме, че филмът не само че е заглавие на Fox, което прави невъзможно купуването на правата, но и че е филм, който много ревниво се пази от римейкове във Fox. Тайрън Пауър го направи с такава страст, а Занук го пусна с голямо безразличие. Той сякаш беше по-заинтересован да запази имиджа на Тайрън Пауър като "добро момче", герой, идол. Филмът изглеждаше като черна овца във филмографията му и затова нямаше интерес да му прави римейк. И така, ние просто го забравихме. Tогава Ким Морган и аз обсъждахме да напишем нещо заедно и си помислих: "Добре, сега сме в "Туентиът Сенчъри Фокс" - както се казваше тогава - и току-що бяхме заснели "Формата на водата" за Fox Searchlight.

Какво имаше в книгата, което не присъстваше във филма на Тайрън Пауър? Какво Ви нашепна, че трябва да се върнете към книгата?

За мен оригиналът е едно от най-добрите изпълнения, които Тайрън Пауър някога е правил. За мен книгата нямаше значение. Дори няма да се опитвам да разгадая какво е било да работиш по Кодекса на Хейс и силните морални ограничения, според които е трябвало да се снимат филмите. Все пак поисках да се върна към оригиналния източник, за да опитам да възстановя някои елементи на книгата от Фройд, Юнг и сюрреализма, като дори в някои случаи да не се придържам изцяло към книгата сама по себе си, а да съм верен на четенето и духът на книгата, който долавях.

До каква степен искахте да избегнете клишетата на жанра ноар в римейк си?

Когато Ким Морган и аз разговаряхме - а Ким до голяма степен е от школата на жанра, казах: "Последното нещо, което искам да направя, е класически ноар", защото според мен романът дойде в един момент, в който вече имаше "The Day of the Locust", "They Shoot Horses, Don’t They?", "Miss Lonelyhearts" и Джеймс М. Кейн като цяло. Представата за ноар като жанр идва по-късно и за мен много хора го правят, като използват венециански щори, вентилатор и федора. Не исках да правя нищо такова. Не исках да имам нито саксофон, нито глас зад кадър. Ноарът е жанр, който е силно повлиян от ужасите и немския експресионизъм. Но също така описва и падение, трагедия. И е неумолим, но не от силата на съдбата или волята на боговете, а от погрешните човешки решения. Съдбата на героя е в собствените му ръце. Това е филм за човек, който си мисли, че води, но всъщност следва. Всички жени го изпреварват емоционално и интелектуално и в много отношения филмът е разказан от гледната точка на злодея. Стантън е този с най-малкото морални принципи.

Това е често срещана тема във Вашата работа. Кой е истинското чудовище? Обикновено не е някой от истинските чудовища или откачалките.

Да. По някакъв начин следването на антигероя при мен беше първо и беше интересно да го направя, защото исках да го разбера. Това не е филм за герой, който не обичам. Обичам Стантън, дори го разбирам - той е герой, воден от страха... Но взема всички грешни избори.

Първоначално сте искали да направите "Формата на водата" черно-бял. Имайки предвид, че сте бягали от клишето с "Улицата на кошмарите", винаги ли сте възнамерявали този филм да бъде цветен?

Не мислех да снимам черно-бяло "Улицата на кошмарите". Исках да съм арт режисьор на филма и да го осветя като черно-бял. За "Формата на водата" го исках, но за "Улицата на кошмарите" винаги съм искал цветът да бъде част от разказа. Това е черно-бял филм, който е заснет в цвят. Искахме да го режисираме за черно-бял и в крайна сметка има черно-бяла версия на филма, която е удивително красива. Докато снимахме филма, гледах ежедневно заснетото на компютъра си и включвах черно-белия филтър. Казвах си: "Боже, този филм е красив и в цвят, и в черно-бяло. Какво да направя?" Мисля, че хубавото беше, че решихме да направим и двете. Решихме да направим филм, който да работи и в двете измерения, ако е нужно.

Вижте цялото интервю с Гийермо дел Торо в Ladyzone.bg.