Дюшеш. Шах. Дюшеш. Шах. Или друго. Или трима приятели, които за по-лесно ще наричаме приятел 1, приятел 2 и приятел 3. Приятел 1 и приятел 2 се харесват. Приятел 1 и приятел 3 също се харесват. Приятел 2 и приятел 3 не се харесват. Приятел 4 и 5 липсват. Или друго. Или „Другият“ в „Сфумато“...

Физика. Движение. Танц. Ритъм. Или друго. Или всичко това ведно. Така би изглеждало представлението на един друг български режисьор, ако не бе спрял да се развива през 1989 г. Дръзко, улично, силно, саркастично, смешно, различно и с онази доза агресия, която раздвижва мозъка, а не само сетивата и двигателната култура...

„Другият“ е може би най-силното за сезона начало в „Сфумато“ през последните години. Силата е в петима мъже актьори, жена режисьор и „сюжет“, достоен за най-красивия филм на ужасите, от който може да опазиш всичко друго, но не е и благоприличието си – като зрител.

Постановката е на Татяна Соколова – име с неслучайна биография. Участват Васил Дипчиков, Милен Николов, Пьотр Кшемински, Росен Белов и Тодор Симеонов – в завидна спойка, като отличен актьорски квинтет.

„Другият“ е спектакъл за спорта, който всеки от нас упражнява – без да се съобразява с общите правила, без да се интересува за спецификата на играта, без да зачита другостта, другият и изначалния копнеж за другаруване, заложен във всеки от нас – като по-висша форма на оцеляване в лудницата на живота. Защото друг и другар имат общ корен. „Другият“ е спектакъл не просто за другото, за другаруването, а за приятелството – за това да се отнасяш доброжелателно дори, когато нямаш нито една друга причина. За толерантността. За съцветието, което има обща основа, структура и начин на нарастване. Нарастване, което върви с израстване, и то, след като си разбрал, че нещата почти винаги са лични, почти никога не са искрени и никога не са честни.

Този естествен човешки процес на узряване извън сезона е разказан със средствата на театъра и с хапки от други изкуства – като смешно-тъжна история за нежеланието да оставим Преди и да не искаме Сега. С ината да съществуваме  като псевдо галеници на вечността, на изкривена представа за време. Без пространство в собствените ни души, което да позволява еволюция...

„Другият“, с цялата си „скрита“ сериозност, върви ръка за ръка с иронията и хумора, които предизвикват гастритни усмивки почти през всичките 55 минути, 16 секунди и няколко стотни. Усмивки, които получаваме като дар от сцената – докато се състезаваме и подлагаме на изпитание собствените си представи за другостта. Другостта, с която се опитваме да оправдаем, отсъдим, скрием, разкрием, представим, замажем, насърчим или сразим новото аз...

За Татяна Соколова

Татяна Соколова завършва Националното училище за танцово изкуство, след което специализира съвременен танц в Западна Европа. На конкурс за съвременен танц в Кьолн получава трета награда и, след участие в лятната академия към конкурса, заминава за Дрезден, където прекарва две години в известната в цял свят Palucca Schule. Следващите години Татяна Соколова прави танцови специализации в Амстерам и Лондон.

Нейният път в света на съвременния танц започва в България, в студиото за съвременен танц „Ек“. Неин педагог и наставник е Маргарита Градечлиева – германски възпитаник и знакова фигура за развитието на съвременния танц в България. Тя провокира Татяна Соколова да търси себе си извън България, да събира опит и знания, които впоследствие да предаде нататък.

От 1993 г. Татяна Соколова преподава съвременни танцови техники в Нов български университет, а през 1996 година основава програмата „Танцов театър“ – първата по рода си в сферата на висшето образование у нас. Създател е на редица авторски спектакли, режисьор е на няколко опери и е хореограф на над 180 театрални пиеси.