Метеоритът, или както е познат с по-поетичното си наименование „божа сгур“, е твърдо метеорно тяло с извънземен произход, което пада върху земната повърхност. По-просто – това са падащите звезди, които виждаме в нощното небе, особено през лятото.

След като ярък метеор изгоря в атмосферата над България и изплаши стотици жители на няколко населени места, припомняме историята на Тунгуското явление или „Денят, в който небето падна на Земята“.

Снимка: Getty Images

Рано сутринта на 30 юни 1908 г.

Мястото е сибирската тайга край река Подкаменная Тунгуска. Местността е слабо населена, но въпреки това са запазени разкази на очевидци.

„Около закуска небето се разцепи на две и огън изпълни небето над гората. Стана ми толкова горещо, че не можех да издържа. Исках да скъсам блузата си, защото имах чувството, че гори, но за секунди небето се затвори. Чу се силен тъп удар и бях изхвърлен на няколко метра назад. Земята също се разтресе“, разказва местният жител С. Семенов през 1930 г.

„Спяхме в колибата си и изведнъж всички се събудихме едновременно. Някой попита – чувате ли всички тези птици, които летят над нас? Не виждахме какво се случва. Изплашихме се и започнахме да плачем, чувахме отвън как падат дървета. Искахме да избягаме от палатката, но тогава се чу силен гръм, земята се разтресе и колибата беше ударена от силен вятър, който я събори. Тогава видях нещо невероятно – дърветата падаха, клоните им горяха. Небето беше толкова ярко, все едно има второ Слънце. Очите ме заболяха и ги затворих“, разказва жител от местното племе Шанягир през 1926 г.

Тунгуското събитие е 12-мегатонна експлозия, вероятно причинена от изгарянето на голям метеорит в атмосферата над Сибир. Взривът е толкова силен, че поваля около 80 милиона дървета в район с площ 2,150 кв. км. Смята се, че поне трима души са загинали при експлозията.

По-късно изследователи определят, че за да има такава експлозия, то размерът на метеорита е бил около 50-60 метра в диаметър и се е движил с 27 км в секунда. Класифицирано е като удар в повърхността, въпреки че вероятно е експлодирал на височина между 5 и 10 км. Няма кратер.

Тунгуското събитие е най-големият подобен феномен, за който имаме преки свидетелства. Експлозия от този магнитуд може да сравни със земята голям град.

Снимка: Wikimedia Commons

Научни изследвания

Първата експедиция в този район се случва чак през 1927 г. главно заради отдалечеността на мястото. Въпреки това учените откриват множество доказателства за унищожителната сила на астероида и ударната вълна. Тогава руският минеролог Леонид Кулик повежда екип изследователи към сибирската тайга, като наема местни ловци да го заведат до мястото на взрива.

С изненада изследователите откриват, че кратер от удар няма. Вместо това в епицентъра намират зона с размери приблизително 8 км, в която дърветата са останали без клони, но въпреки това все още са изправени. Тези, които са по-далеч от епицентъра, са обгорени и съборени в посока, сочеща навън от зоната на взрива.

Снимка: Getty Images

По-късни експедиции откриват наличието на микроскопични силикатни сфери в почвата. Подобни са открити и в кората на дърветата в района. След анализ е установено, че съдържат никел, откриван и в метеорити, което води до заключението, че са от извънземен произход.

Експедиция от 2013 г. допълнително потвърждава тези резултати. Тогава учените събират проби от блата в центъра на засегната зона, които показват фрагменти с извънземен произход.

Снимка: Getty Images

Сила на взрива

Оценките варират според отделните проучвания. Според едни енергията се равнява на 3 до 5 мегатона експлозиви, а според други – 15 мегатона.

15 мегатона са равни на ядреният експеримент „Касъл Браво“, който Съединените щати провеждат през 1954 г. и на една трета от силата на съветската бомба „Цар“, тествана през 1961 г.

Проучване през 2019 г. посочва, че силата на взрива на Тунгуското събитие може да е била около 20-30 мегатона.

Снимка: Wikimedia Commons

А може би има кратер?

През юни 2007 г. учени от университета в Болония откриват езеро в Тунгуския регион, което посочват като вероятен кратер след удара от Тунгуския метеорит. Те не опровергават теорията, че той се е взривил в небето, но посочват, че 10-метров фрагмент все пак е оцелял при взрива и се е ударил в земята.

Проучванията показват, че езерото има формата на конус, което е типично за удари от метеорити. В същото време изследване на магнитните полета показват, че на дъното на езерото в най-дълбоката му част вероятно има еднометров камък, който може би е част от Тунгуския метеорит. Също така разположението на езерото и неговата форма „под ъгъл“ от епицентъра на тунгуската експлозия поддържат тезата.

Снимка: Wikimedia Commons

Подобни събития

Много по-малък по интензитет взрив е регистриран на 15 февруари 2013 г. над Челябинск в Русия. Тогава избухналият метеорит е бил между 17-20 метра и е тежал около 11 000 тона. Взривът причинен от него се равнява на 500 килотона.

Последвалата ударна вълна изпочупи стъклата в Челябинск, като рани над 1200 души.

Снимка: Wikimedia Commons

И една необичайна теория

Естествено всяка странна история има и странни обяснения. Тунгуското явление не е по-различно.

Според различни свидетелства точно по това време известният учен Никола Тесла тества своя т.нар. „лъч на смъртта“ – митично изобретение, което може да поразява с електричество на големи разстояния. Според Тесла оръжието му може да бъде използвано по време на война, за да унищожава атаки на над 300 км от целта.

Историята твърди, че Тесла построил своето изобретение в Лонг Айлънд и вероятно го е тествал една нощ през 1908 г.

По това време Робърт Пери обикаля северния полюс и Тесла го моли да наблюдава за необичайни събития.

Вечерта на 30 юни 1908 г. Тесла насочва своето оръжие към Арктика и го пуска. След това ученият следи вестниците и изпраща телеграми до Пери, но не разбира за нищо необичайно над Арктика.

Снимка: Wikimedia Commons

И тогава се появяват свидетелствата за необяснимото явление в Тунгуска. За Тесла било ясно, че неговият „лъч на смъртта“ е успешен, но е стигнал до много по-далеч от очакваното. Тогава той разглобил машината, защото сметнал, че е прекалено опасна.

Тази теория се допълва и от записки на Никола Тесла. На 29 юни 1908 г. той пише „Задействаме № 11 – 3 импулса с интервал от 60 секунди. Това беше взрив! Вълната стигна до Ню Йорк. В Сибир се случи чудовищен взрив на природно електричество… Гигантска кълбовидна мълния? Кълбовидна мълния!“

След взрива в Тунгуска Тесла съобщава, че е извършил серия от експерименти с безжичен пренос на пръстеновидни електрически импулси. Той е цитиран и от руски медии, че казва „Напълно възможно е да се пренася енергия без жици и да се постигат разрушителни резултати от разстояние. Вече конструирах такъв безжичен предавател“.