Някои хора отказват да забравят предците си, за някои хора миналото има място в бъдещето им - хора като анонимния художник No Name.
"Вярвам в каузата "бъдеще за миналото", вярвам, че създаването на съвременни портрети на героите ни ще донесе положителна промяна. Най-хубавото е, че хората участват в целия процес, те виждат как се създават картините, коментират, споделят емоции и дават идеи. Дори буквално участват в процеса на рисуването. В този момент една картина обикаля цяла България, като се предава от човек на човек, непознати хора, оставят щрихи върху платното и създават лика на Христо Ботев. Това ще е първата картина, създадена от всички нас и за нас", разказва "човекът без име".
За да изпълни целта си обаче един лидер има нужда от последователи. Хора, които вярват в него и в каузата му. Точно такъв е Боян Ченешев, преминал 600 километровия маршрут Ком - Емине с портрета на Левски на гърба си.
"Взех картината с мен, защото смятам, че Левски е един свободен човек и той ще ми помогне да открия своята вътрешна свобода. Това преживяване го свързвам с победата, защото всеки търси в себе си победа", казва Боян.
За No Name такива хора са стимул да продължава с каузата си и потвърждението, че има надежда българинът да се пробуди и да възвърне родолюбието си, но засегнати от творчеството му са още един тип хора – тези, които имат нужда от малко доброта.
Баба Ганка е жена от град Пловдив, получила ненадейно две картини лично от анонимния художник.
"Попаднах на пост в интернет, който разказваше за баба Ганка. Към поста имаше описание къде може да бъде открита. Грабнах две от картините ми и тръгнах към нея. Казах ѝ, че идвам от далеч и искам да ѝ оставя две картини, като сумата от продажбата им може да задържи за себе си. Уверих я, че има добри хора и съм сигурен, че някой ще ги купи, но усещах, че тя не ми вярва. Не знам дали е правилно, но аз изпитах задоволство, когато тя ми каза, че е продала картините за няколко часа и все още не вярвала. Каза ми да се върна при нея, за да ми предаде сумата. Баба Ганка е толкова добра, че се чувства неудобно да задържи парите. Обещах й, че когато завърша съвремения портрет на Георги Раковски ще й занеса още картини, с които да си помогне за лекарства и други нужди. Искам да благодрая на хората, решили да закупят портерите и да й помогнат", обяснява художникът.
No Name е тръгнал по дългия път на пробуждането, целящ да ни върне патриотизма. За него не е важно да се знае кой е той, не иска да се говори за самия него, а хората да се включат в каузата му, защото както е казал Левски: "Дела трябват, а не думи!"
