Двама души бяха убити при ракетен взрив във вторник в полското село Пшеводув на границата с Украйна. Инцидентът дойде на фона на тежки руски удари по украинската територия и предизвика остри реакции на световните лидери, пише „Уошингтън пост“.

В сряда генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг посочи, като причина за взрива украинска противовъздушна отбранителна ракета, която е погрешно изстреляна към Полша в отговор на атаките на Русия. Той каза, че Украйна не е виновна, и че Русия носи крайната отговорност.

По-късно това беше потвърденo и от Полша. Президентът Анджей Дуда успокои, че случилото се е изолиран инцидент и няма причини да се смята, че то може да се повтори. 

Снимка: Getty Images

Преди това да стане ясно обаче, първоначалните реакции на някои страни бяха за активиране на член 5 от Северноатлантическия договор. Полша пък обяви, че обмисля дали да задейства член 4 от Споразумението. Впоследствие това не се случи.

Какво означават обаче член 4 и 5 от Договора на НАТО?

Член 4 гласи, че страните по Договора „ще се консултират съвместно всеки път, когато по мнение на някоя от тях е възникнала заплаха за териториалната цялост, политическата независимост или сигурността на която и да е членка на НАТО“.

Снимка: EPA

Той установява консултации между членовете „за обмен на мнения и информация и обсъждане на въпроси преди постигане на споразумение и предприемане на действия“, според уебсайта на НАТО.

Член 4 е активиран 7 пъти от създаването на НАТО през 1949 г. Съвсем наскоро Латвия, Литва, Полша, България, Чехия, Естония, Румъния и Словакия го използваха за провеждане на срещи след нахлуването на Русия в Украйна.

Снимка: EPA

Турция, например, се позовава на член 4 няколко пъти. Първият път - през 2003 г. в резултат на въоръжения конфликт в съседен Ирак. Два пъти през 2012 г. - първият, след като един от нейните изтребители беше свален от сирийските сили за ПВО, и вторият - когато 5 турски цивилни бяха убити от сирийски снаряди. През 2015 г. страната отново активира член 4, след като най-малко 30 души бяха убити при самоубийствен атентат близо до границата със Сирия. Също така, в процес на консултации по член 4, Турция поиска НАТО да разположи ракети Patriot като отбранителна система. 

Полша пък задейства член 4 през 2014 г. след нарастващото напрежение в съседна Украйна, в резултат на агресивните действия на Русия.

Снимка: EPA

Страните по Договора не са задължени да действат, ако членът бъде задействан, въпреки че обсъжданията могат да доведат до решение за предприемане на съвместни действия на НАТО.

Член 5

Член 5 от Споразумението на НАТО гласи, че страните по Договора „се договарят, че въоръжено нападение, предприето срещу една или повече от тях, в Европа или в Северна Америка, ще се разглежда като нападение срещу всички тях“. Те се съгласяват, че в случай на такова въоръжено нападение всяка от тях ще окаже помощ на нападнатата страна или страни по Договора. 

Всеки член на НАТО трябва да предприеме „такива действия, каквито сметне за необходими, включително използването на въоръжени сили, за възстановяване и поддържане на сигурността в района на Северния Атлантически океан“. Той също така разрешава на Алианса да започне въоръжен отговор, но формулировката е широка и оставя място за други видове действия.

Снимка: iStock

Клаузата за колективна отбрана е използвана само веднъж, след терористичните атаки от 11 септември в Съединените щати. Впоследствие силите на НАТО бяха разположени в Афганистан.

Войната в Украйна

Тъй като Полша е член на Организацията на Северноатлантическия пакт, удар или експлозия на нейна територия може да бележи ключов момент във войната между Русия и Украйна.

Снимка: EPA

Украйна не е член на НАТО, но когато Русия нахлу в Украйна през февруари, Алиансът активира своите сили (сухопътен, въздушен, морски и персонал за специални операции, наброяващ 40 000 души) за реагиране за първи път в историята си. Като част от това, НАТО изпрати и войски в страни, граничещи с Русия и Украйна.

Откритият интерес на Украйна да се присъедини към Алианса разгневи руския президент Владимир Путин, който вижда разширяването на НАТО на изток като екзистенциална заплаха.