Годината е 1987, мястото – Червеният площад в Москва в разгара на Студената война. Пространството около Кремъл е едно от най-охраняваните в света и до днес, но поради необясними причини в близост до Червения площад успява да кацне един малък нелегален самолет.
18-годишният германски авиатор Матиас Руст излиза от своя самолет „Чесна“ и се озовава в центъра на руската власт. Но как един тийнейджър авиатор успява да пробие защитата на Москва, остава необяснимо и до днес.
Като дете Руст имал единствено два интереса – летенето и ядрения Армагедон на Студената война. „Имаше едно постоянно чувство на страх, защото имаше конфликт и всички в Германия знаехме, че ако стане нещо ще ударят първо нас“, разказва Ръст за тези ранни години.
През 1985 г. Михаил Горбачов поема властта в Русия и се появява поне малка надежда за промяна, но след като срещата между Съединените щати и Съветския съюз в Рейкявик, Исландия, през октомври 1986 г. не достига до консенсус за оръжейно разоръжаване, Руст съвсем губи надежда.
Именно тогава му хрумва идеята, че може да направи „невидим мост“ между Съветския съюз и Запада като прелети до Москва. „Ако мога да достигна Москва и да премина Желязната завеса без да ме прихванат, това би показало, че Горбачов има съвсем други връзки със Запада“, казва Руст. Младежът написал също и манифест в 20 страници, който да предаде лично на Горбачов.
Без опит, но с много желание
До този момент младежът имал едва 50 часа летателно време. На практика полетът от Хамбург до Москва изглеждал невъзможен.
„Пресметнах шансовете си, горе долу 50 на 50 бяха. Реших да направя тестови полет до Рейкявик. Това означаваше да летя много дълго време над вода без почти никакви визуални ориентири. Помислих си, че ако успея да направя това, ще стигна и до Москва“, разказва Руст.
Пътуване отвъд Желязната завеса
На 13 май 1987 г. Ръст се качва в малката си „Чесна“ и излита от летище край Хамбург към Шетландските острови. На следващия ден лети до Фарьорските острови, а на 15 май стига до Рейкявик.
Момчето прекарва една седмица в исландската столица преди да продължи към Финландия. На 25 май каца във Финландия и Руст доказва пред себе си, че ще издържи в полета до Москва.
Вечерта на 27 май младежът излита с цел Стокхолм. Той е следен от контролната кула на летище Малми във Финландия. Руст изключва транспондера си, който предава данни към кулата. Казва за последно „Благодаря“ и „Довиждане“ и прави рязък завой наляво. Към Москва.
Малката „Чесна“ изчезва от радарите във Финландия, но пък вече е прихваната от съветските войници, които го следят изкъсо. Въпреки това, незнайно защо, руснаците не вдигат веднага военни самолети да проследят летателния апарат.
По-късно става ясно, че военните не били сигурни от коя държава е самолетът.
Все пак изтребител настига Руст. Самолетите се изравняват в небето и момчето за кратко вижда руския пилот в кабината му, преди той да изчезне в далечината с далеч по-мощният МиГ-23.
Около 6 ч. сутринта Руст стига до покрайнините на Москва. Тогава вече руснаците се усещат, че нещо не е наред, тъй като в района на Москва и над столицата е забранено да се лети, но вече било прекалено късно да изпратят отново изтребители.
Младежът започва да се оглежда – единственият визуален ориентир, който познава в Москва е Червеният площад. И в един момент вижда стените на Кремъл.
„Започнах да се снижавам. Видях един мост до Червения площад и реших, че там е подходящо да кацна. Докато казах видях до мен една „Волга“ и се изплаших, че колата ще ме бутне“.
