Антонина Лозанова, която учи "Медии и журналистика" в Университета за национално и световно стопанство, попадна сред 100-те най-талантливи студенти по журналистика според програмата Future News Worldwide на Британския съвет. През миналата година тя става носител и на наградата на фондация "Димитър Цонев" за студенти, печелила е и студентски конкурс на името на Петър Увалиев. С какво впечатлява журито, за да попадне в престижната селекция, как протича обучението й, как оценява медийната среда у нас и какви перспективи за развитие вижда? Антонина Лозанова споделя в ексклузивно интервю пред Ladyzone.bg.

Какво е усещането да попаднеш сред стоте най-талантливи и мотивирани студенти по журналистика според Британския съвет - ти си единствената от България, одобрена в програмата за настоящата година. 

Аз и едно момче от Гърция сме дори единствените от Балканите. Не съм си и представяла, че някога ще достигна до това признание, но това не ми попречи да кандидатствам, защото както е казал Унамуно: "Само този, който опитва абсурдното, е в състояние да постигне невъзможното". Това се случи и при мен. Разбрах за тази селекция от един журналист - Мартин Димитров, с когото се запознахме по време на проекта "Резиденция Баба" в моя роден град Видин. От мен се изискваше да съставя визитка, в която да се представя - коя съм аз, с какво се занимавам, какви са интересите ми, защо съм избрала да уча журналистика, какво е моето бъдеще, занимавайки се с журналистика, както и защо искам да стана част от конференцията. 

Какво трябваше да направиш, за да кандидатстваш в програмата и защото смяташ, че работата ти е впечатлила толкова журито?

Трябваше да подготвя един репортаж, като тематиката беше по мой избор - и той беше социален. Имаше опция и двете неща да бъдат текст или видео, като и двата ми материала бяха видео. Моят репортаж беше за един англичанин - Мик Купър, който на 50-годишна възраст зарязва всичко в Англия и идва във Видин, за да направи училище за готвачи, за сираци и за деца, лишени от родителски грижи. Впоследствие това негово желание не се сбъдва поради ред причини, по-скоро бюрократични. Той се установява във Видин, като създава едно кафене, където дава работа отново на сираци и деца, лишени от родителски грижи. Впоследствие това кафене фалира и той става собственик и управител на месарски магазин в града, като с това се занимава и до ден днешен. Той е много ориентиран в това да дава работа на българи и видинчани, вярва в развитието на региона и като цяло никога повече не смята да се завърне в Англия.

Какво винаги ще помниш от конференцията? 

Най-голямо впечатление ми направи това, че всички представители на големите медии говореха съвсем свободно за това как се развиват и какво правят, за да се развива медията им - без да се притесняват от политическата обстановка. Журналистите в България са много критикувани затова, че журналистиката е платена, че качествена и обективна журналистика в България няма - а тези представители говореха съвсем свободно как могат да се развиват, без да отчитат подобни фактори. По време на COVID-19 кризата тези медии са разширили своите нюзруми, за да могат повече специалисти да се правят с дезинформацията и най-различните конспиративни теории - за чипиране, за 5G, за това какво се намира във ваксините, които могата да объркат и подведат обществото. В България много журналисти от щатни сътрудници минаха на нещатни, като целта беше да бъде олекотена самата медия заради кризата. 

Какво би посъветвала всички, които тепърва започват да учат журналистика?

Никога да не се отказваш, защото си избрал това поприще с причина. Всеки просто трябва да си даде време, защото за развитието е нужно време, търпение и много усърдна работа. Бих ги посъветвала да не разчитат само на университета, а да се пробват на най-разлчини конкурси и селекции. Истината е, че когато човек даде частица от себе си - не това, на което е способен, а се научи на още нещо - нещата се получават. Винаги някой някъде ще те оцени - ако не те оцени, това е най-голямата причина и стимул да осъзнаеш, че си си самодостатъчен и по-голям от това просто да работиш някъде, като се опиташ да създадеш нещо свое и да се развиваш в съвсем различна посока. Именно за хората, които са били отритнати от работата и обществото в момента учим от учебниците и книгите. Никога да не се предават, винаги да вярват в себе си, да бъдат сериозни и отговорни, да приемат ученическите и студентските години като време за развитие, а не само за купони.

Вижте цялото интервю с Антонина Лозанова в Ladyzone.bg.