Аня Пенчева слиза от сцената, но само на сцената, в новия спектакъл „Актрисата“ от Питър Куилтър в Народния театър. Много смях, но и сълзи, драма, ревност, интриги и истерия има в този история за живота на една безспорна звезда. Уморена от любовниците си, Лидия Мартин решава да се сбогува със сцената заради поредното „сериозно“ увлечение.
Лицето на това изкушение е почти грохналият швейцарски богаташ Чарлз, който поради здравословното си състояние се придвижва със скутер и носи фланелка „Аз победих анорексията". Ролята на симпатичния ексцентрик е поверена на Стефан Данаилов, който е почти неузнаваем – с тъмни очила и дълги сиви коси, като истинско хипи.
Отношенията между двамата преливат от емоции и искреност, огледало на собствените им разбирания за връзка. Лидия е със сексуалното либидо на тийнейджър и според най-близкото й обкръжение не знае какво прави, но пращи от ентусиазъм. Чарлз пък е убеден, че се цели в десетката с умението да свали топ актриса и да я отведе далеч със себе си. Той дори не подозира защо, когато тя го целува, му се налага да й казва „Целувай ме като хората!“.
Ребусът получа ново неизвестно, когато Лидия споделя: „Искам да съм щастлива като обичана жена, а не като обожавана актриса". Без да е ясно обаче дали в момента говори жената или актрисата.
За какъв живот мечтаят звездите? Страхуват ли се от забвението? Кога трябва да се откажат от сцената? Защо възрастните актриси трябва да чакат за роли и защо само крачка ги дели от лудницата? Дали само защото всяка вечер се правят на някой друг? Кога никой и нищо няма значение? В „Актрисата“ всеки въпрос се поставя на висок глас и на още по-висок глас получава отговор, който не се разбира от никого във веригата. Още повече, когато върху добре начертания план имат шанса да задраскват и други: бившият съпруг (Кирил Ефремов), агентът (Ненчо Илчев), синът (Павел Иванов), режисьорът (Иван Панев). И точно, когато Лидия Мартин е готова да „срути театъра за последен път“, съдбата я поставя пред поредния избор.
Интересно драматургично решение е лебедовата песен на актрисата. Тя е вмъкната на принципа „театър в театъра“ и представя Лидия Мартин/Аня Пенчева в коренно различна светлина с изпълнения на откъси от „Вишнева градина“. С пиесата от Чехов, за която получава заслужен аплауз, тя доказва своята класа и дава да се разбере, че и най-великите хора на изкуството в битието си могат да бъдат слаби и грешни, и това е съвсем нормално. По-голямото предизвикателство се оказава задачата да не превърне лебедовата песен на сцената в лебедова песен и зад кулисите.
Сценографията във формата на огромен въртящ се куб е на Елена Иванова и е второто интересно решение в представлението. В куба са театъра и сцената, и живота на Актрисата, защитен и осигурен срещу пошлост. Извън куба е живота на Жената, която извън храма на Мелпомена е редови войник и участник във всякакви битки.
Третата интересна подробност е другата роля на Стефан Данаилов като постановчик, който след 5-годишно отсъствие се завърна в най-големия ни театър. Режисьор на „Актрисата“ е Росица Обрешкова. Драматург е Мирела Иванова. Музиката е на Иван Лечев (ФСБ), а костюмите са на Елена Иванова.
На аплаузите, в края на премиерното представление, Аня Пенчева излезе с внука си Александър, който се роди преди по-малко от два месеца.
