След такъв концерт няма как да не запомниш имената на Джанлука Джинобле, Пиеро Бароне и Иняцио Боскето. Тримата италианци, всеки от тях на по 20 и съвсем малко отгоре години, демонстрираха поведение, подготовка и маниери на звезди с огромен трудов стаж.
Хиляди зрители в „Арена Армеец“ припяваха с момчетата от сцената едни от най-ярките образци на италианската и американската музика. Репертоарът на Il Volо е едновременно популярен, но и достатъчно труден, за да покаже класата на всеки артист - от смразяващата сетивата ария на Пучини – Nessun Dorma от „Турандот“, през изпитанието за всеки вокалист – „Карузо“ на Лучо Дала – в което трябва да умееш да овладееш гласа, за да звучи още по-силно и емоционално, до O sole mio – което всички сравняват с изпълнението на колосите Павароти, Карерас и Доминго.
Своеобразната кулминация на тази здравословна доза лимончело – сладко, без да е захаросано, бе едно разбиващо Volare. Песента на Доменико Модуньо звучи модерно и ритмично, и с голяма доза адреналин. Това бе единственото парче, по време на което триото отправи поздрав към една от дамите в залата с „Ciao, Dima!“ (Здравей, Дима!). Привилегията бе за един от организаторите на концерта и очевидно голям фен на Il Volо.
„Подправката“ в това почти изцяло италианско меню бяха няколко американски поп шедьовъра, сред които My Way на Франк Синатра и Delilah. Като настроение, хитът на Том Джоунс напомни на изпълнената преди това l Volо версия на Volare.
Двучасовият песенен маратон на Джанлука, Пиеро и Иняцио завърши с изправената на крака зала и много разтуптени женски сърца, с адреналин и усещането, че наистина се появяват новите Трима тенори.
