„На първия тур желаещи да гласуват са повече. Част от хората, които са гласували за някои от кандидатите на първи тур, логично отпадат на втория. Кандидатите остават двама и като правило вторият тур е с по-ниска мобилизация, отколкото първият“.

Това коментира в ефира на bTV социологът Боряна Димитрова от "Алфа Рисърч".

„Нека да кажем, че на последните президентски избори през 2021 година имаме около 40–40,5% на първи тур. И около 34% на втори тур“, уточни тя.

„Нека да тръгнем от последните ни проучвания, защото сега можем само да гадаем какво точно ще се случи. Ние измерваме някъде около 40% избирателна активност. Говоря за последното проучване от 18–22 октомври. Съвсем лека мобилизация имаше спрямо проучването в началото на кампанията. Тази поредица от неочаквани събития - главните герои на тази кампания не бяха героите в самата кампания, а събития извън кампанията. Ударите по търговски кораби в Черно море, инцидентът с журналист, убийството - създават една среда на несигурност. Тоест основните събития, които най-горещо бяха отразени, са събития извън самата кампания, но които оказват влияние в много посоки“, коментира Боряна Димитрова.

„В началото геополитическата дилема, която изведнъж стана част от ежедневието, вместо абстрактна дилема, по която да се разсъждава в студията, изведнъж хората я видяха като нещо съвсем близко, което може да ги засегне. Това мобилизира в някаква степен, защото и фокусира дебата. Когато говорим за общо чувство за финансова и физическа несигурност - това като правило леко демобилизира. Но нека да видим в днешния ден“, посочи тя.

„От една страна, имаме кандидати, които не са били на първа политическа линия през годините. Те не са докрай така добре познати на широката аудитория. Обществото тепърва си изгражда малко по-конкретни представи за тях, което се случва в кампанията. И то се случва, как да кажа, малко или много на един бял лист и хората се опитват да разберат какви точно са тези двама кандидати“, коментира социологът Добромир Живков от "Маркет Линкс".

Според него събитията, които се случиха по време на кампанията, имат ефект на демобилизация.

„Случващото се отказва хората, прави ги по-малко заинтригувани от политическата битка за президентския пост. Кара ги да мислят наистина, че всъщност няма особено какво да се промени от този вот. Такъв тип събития обичайно всъщност би трябвало да провокират един протестен характер на вота. А ние трябва да кажем, че протестният характер на вота беше изразходван до максимална степен през април“, отбеляза той.

„Сега в момента обществото е разделено. Част от него подкрепя управлението и търси още надежда в това какво ще се случи през следващите месеци. Но други са готови да се отказват, дори от тези, за които са гласували през април. И не са все още готови да протестират и да протестират чрез гласуването на президентските избори“, коментира Добромир Живков.

„А събитията, които се случват, очаквано би следвало да мобилизират именно такъв. Така че тук, от една страна, ние ще видим по-скоро по-градски, по-десни хора, които са мобилизирани и по геополитическата, и по цялата тема, свързана с контекста в страната. Но от друга страна пък, може би, ще откажат много други хора“, допълни той.

„Големият сюжет, който може да се случи на тези избори – ние още довечера ще го разберем, след 20:00 часа, е фактически дали президентският вот няма да се превърне във вот на недоверие към сегашното управление. Защото това ми е основната хипотеза. Ако натам се развият нещата, то ние можем да видим доста по-различен резултат дори от предварителните ни проучвания“, посочи Добромир Живков.

"Невинаги имаме една голяма протестна вълна. И такава в случая не очакваме. Това, което можем да наблюдаваме до момента в проучванията, е, че се оформят няколко по-малки такива вълни. Едни, които отиват към част от опонентите на основния кандидат. Други, които по друга линия – и геополитическа, и финансова, и икономическа – се насочват в друга посока. Така че този тип мобилизации - по-малки протестни мобилизации, забелязахме в хода на кампанията, което доведе и до леко повишаване на интереса към кампанията в нейния край", коментира Боряна Димитрова.

Според Добромир Живков този вот ще има една от най-високите тежести на партийния вот в него в сравнение с последните президентски кампании.

Какво още коментираха социолозите в студиото на bTV - чуйте във видеото.

Изберете bTV Новините като ваш любим източник в Google