Херман Кох е холандски писател, актьор и телевизионен продуцент. В продължение на 25 години той пише разкази и коментарни рубрики, но получава световна известност с появата на шестия си роман „Вечерята”, който е международна сензация и се превръща и в бестселър на „Ню Йорк Таймс”. Романът разказва за престъплението на двама непълнолетни младежи в навечерието на съдбовен скок в политическата кариера на техните родители.
Леда Цветкова се срещна с Херман Кох в София, където той дойде за представянето на книгата „Вила с басейн”.
Кога и какво чете един писател? Кои автори и книги са ви повлияли?
Обикновено чета нощем, преди да заспя и ако съм щастлив, чета повече. Аз прескачам от една книга на друга, обичам да сменям четивата си – художествена литература, биографии на най-различни личности. Сравнявам четенето с храненето. Знаете, понякога започваш с риба, после месо или салата – различни неща. Понякога чета много книги по едно също време, което не е толкова добра идея. Но имам специални книги, които чета през нощта, три или повече книги , това е най-хубавото нещо.
А каква книга четете в момента?
Една комедия. Името на авторката е Клеар Камерън, за мен представлява интерес, също така защото я срещнах на фестивал във Ванкувър преди няколко седмици.
В повечето ви романи присъства престъплението.
Да, така е.
Когато пишете, първо създавате образа на престъпника или той се изгражда от неговото деяние?
Стартовата точка в моите книги винаги е човекът, който говори, този, който ни разказва историята. Какво се крие зад самия него, дали той самият е престъпник, или крие нещо, това е, с което започвам. В романа ми „Вечерята”, когато прочетеш дори само първите няколко фрази, ти става ясно, че това е човек, който крие нещо. Много от характерите на героите казват всичко. Това за мен е стартовата точка, не се интересувам толкова от това какво е престъплението. Например, когато започнах да пиша „Вила с басейн”, нямах никаква идея какво точно ще се случи в сюжета. Колкото по-напред стигах с писането на книгата, сменях идеята през цялото време.
Как изграждате даден герой във вашите книги?
Често пъти аз не знам предварително как ще изглеждат. В много случаи те са променливи и затова не мога да знам например цвета на косата им или как са облечени, за мен много по-важно е как те говорят. Например във „Вечерята”, когато предлагат на някого, който седи отсреща в ресторанта, да пие или да яде, начинът, по който той яде - дали е бързо, или бавно, дали си почива много, мисля, че това говори много повече за героя. Трябва да направиш твоя герой разбираем за читателя. Когато, например, не изслушва много добре и непрекъснато казва: Моля, какво каза? Или изпуска мисълта, като казва: „Какво беше последното, което каза?”
За мен същността на даден образ не е това как той изглежда, а начинът, по който той говори, как се движи. Понякога дори до края не знам как точно изглежда той. По реакциите на другите, например, дете говори с уважение към по-възрастните и по това ти можеш да разбереш на колко години е. И героят отсреща му казва: „Не, не ме наричай сър, наричай ме Пол”, например, но както повечето деца на 15, той продължава през цялото време да го нарича „сър”. И така реакцията на другия изгражда пълното му описание.
В книгата ви „Вечерята” засягате теми като отношения родител - дете, богат - беден. Така ли виждате отношенията между хората днес?
Имате предвид отношенията богат – беден например?
Да.
Не, не се интересувам толкова от класата им, колкото от семейните отношения. Това е семейство, което се опитва да се запази. Те са семейство, което се състои от майка, баща и две деца и те са много тясно свързани.
Смятате ли, че родителската любов в днешно време е изкривена? Трябва ли да има някакви граници?
Да.
Питам ви, защото, не мислите ли, че децата на политиците, например, какъвто е един от героите във вашата книга, могат да бъдат съдени. Не мислите ли, че децата на политиците се ползват със специални протекции?
Да, мисля, че е възможно. По принцип смятам, че политиците са хора като всички останали и нито те, нито децата им трябва да ползват по-специални привилегии. В книгата ми е по-интересно какво става, когато разрушиш кариерата на политик. Когато се опитваш да скриеш нещо, като престъпно деяние, тази кариера може да бъде срината. Зависи дали престъплението ще излезе на бял свят. Ние не приличаме на САЩ в това отношение, където сенатори и губернатори непрекъснато си признават най-различни грехове – любовни афери, изневери и прочее.
Книгата ви „Вечерята“ е по действителен случай. „Лятна къща с басейн“ свързана ли е с реални събития или хора?
Не, не е. Сюжетът е изцяло фикционален, измислен от мен. Единствената линия, която наподобява реални събития и личности, е свързана с един възрастен господин и лятната му вила.
Мислех си за случая преди години с Роман Полански - режисьорът, който беше арестуван в Швейцария, мисля преди три години, за афера с 13-годишно момиче. И после той беше в затвора за няколко седмици или месеца. Много известни хора, като филмови режисьори или министри на културата, във Франция и Европа, направиха подписка, че той не бива да бъде в затвора, защото е гений и е много добър филмов режисьор и трябва да бъде на свобода. И за мен това винаги е било странно - дали ако беше дърводелец или водопроводчик, нямаше да е в затвора. Използвах малко от това в книгата. За да го направя разбираемо за хората, които знаят случая, сложих името на приятелката на режисьора, което всъщност е истинското име на жената на Роман Полански. Но това е само за хората, които знаят повече за случая.
За първи път ли сте в България?
Да
Харесва ли ви тук?
Аз ходя по много интервюта, но днес имах възможността да се разходя наоколо, да посетя един бар. Пристигнах преди един ден, но от това, което успях да видя, много ми хареса.
