23.06.2012 – 5:30 пи ем
Военната авиобаза в с. Доброславци се е простила с невинността си. В пъти повече хора, в сравнение с "подготвителната" вечер, щъкат из поляни и пътеки, гастролирайки между трите сцени на фестивала.
Атмосферата е нищо общо с "Empty World" – песента на Gravity Co., която звучи в момента, в който полагам еспадрил на фестивална земя. Бандата свири на главната сцена и решаваме да се разпънем на поляната пред нея и да дослушаме сета на симпатичните сънародници.
Все още няма паднали, но има легнали, седнали, танцуващи, очакващи и видимо неориентирани хора...
Следват Chambao и постепенно поляната обеднява откъм обитатели, за сметка на пространството пред сцената. "Ла Мари е с различен цвят на косата" – отбелязвам без никаква връзка с каквото и да било, но истината е, че от нашето "сепаре“ на поляната само това се вижда. Чува се обаче доста добре и, за мое удоволствие, чуващото се си беше същият цвят, който познавам и харесвам. По-скоро всички цветове, които харесвам. Музиката на Chambao винаги ми е била цветна като усещане, а на живо и под лятно слънце, беше още по-ярка. Voila, музикална дъга...
Но тъй като музикалната дъга сянка не пази, решаваме да потърсим истинско спасение от слънцето. Намираме го пред сцената, на която всеки момент трябва да излезе Kottarashky с бандата си. Оказва се, че е невъзможно двете сцени да функционират едновременно, въпреки че по програма точно това трябва да се случва. Звуците се преплитат и колкото и да е интересно какво би се появило след "равното“ на "Kottarashky+Chambao=“, е по-добре, че не разбираме... Сетът на Chambao свършва и остава само Kottarashky със заявката от страна на един от китаристите от бандата "ние сме по-добри от тях“. Готино ми стана. Замислих се, че при друго стечение на обстоятелствата, в някаква обърната и също толкова правилна и логична вселенска схема, Kottarashky щеше да е на главната сцена, а Chambao щяха да очакват реда си на по-малката и да се дразнят, че заради хедлайнерите нищо не се чува... Шанс?
Слушаме малко, презареждаме, настройваме се на "жегата е мой приятел“ и се отправяме към главната сцена, за да слушаме Kosheen. Шиан Евънс омагьосва като... пералня – сещате ли се? Заглеждате се как се върти ту на едната, ту на другата страна и не се усещате как от доста време просто си зяпате. Това ми се случи на няколко пъти – просто я зяпах. Бяхме се заредили в най-предни позиции и танцувайки си разбирах, че всъщност не танцувам вече, а само гледам движенията на фронтадамата на Kosheen. Бандата изсвири най-големите си хитове, някои от които видоизменени, но това изглежда не притесни феновете, които бързо успяха да напаснат текстовете върху променените мелодии. "Благодаря ви за красивите ви умове" – беше "довиждане"-то на Шиан, което, признайте, е едно от най-готините неща, които човек може да чуе в живота си.
Друго готино нещо, което чух за трети път в живота си снощи, бяха Parov Stelar Band. Бандата традиционно се настройваше около 20 минути преди да каже официално "здравейте отново“ на българските си фенове. Наред с любимите хитове, които вече два пъти са забавлявали родните меломани (Elevation 2011 и след това през декември във Военния клуб в София), бандата изсвири и парчета от чисто новия си албум "The Princess”, който излезе тази година. След третия път наистина е щастие и Parov Stelar Band се затвърждава в моя личен вечен лайн-ъп, като една от най-готините групи, които можеш да гледаш на живо на който и да е фестивал.
Следва Groove Armada, а след това Fatboy Slim, което ни закотвя пред главната сцена. Очевидно тази вечер няма да е като онази – с обикалянето и престрояването пред различни сцени.
Мултимедията на Groove Armada е червена, което в моя речник означава чудесна. Но не е само цвета. Ако знаех термините, щях да ви я обясня. Ако можех да рисувам, щях да ви я покажа. Но не мога. Бива ме да гледам и да слушам. Гледане, слушане и танцуване, и почиване, защото, честно казано, на моменти сетът на Groove Armada беше прекалено предизвикателен за моята "по-скоро-Parov Stelar Band" душа и за моите "след-Parov Stelar Band" крака.
Пък и трябваше да имам от себе си и за Fatboy Slim, с когото вече веднъж бях танцувала преди две години на Cacao Beach и знаех, че ще ми трябват и крака, и душа.
"Петият елемент, Първата поправка, Четвъртият от "Бийтълс“... Fatboy Slim излезе след това шантаво представяне. И стартира собственото си шантаво представление. Шоуто на господина от Лондон е изпипано отвсякъде. Жълтото усмихнато лице, което познаваме и употребяваме, беше в основата на мултимедията, все едно, за да подскаже какво се очаква от физиономиите на феновете. Но няма нужда от подсказвания, хората си бяха нахилени. Норман Кук беше пред разчленяване от танци, което не може да не те раздвижи. Въобще, човекът знае как да върти плочите... и дупето си.
След Fatboy Slim беше време да надигна моето дупе и да го запратя към София. Оставих зад себе си Roni Size на DJ сцената и се отправих към мястото, където трябваше да чакаме т.нар. парти бус. Явно и той е бил някъде на парти, защото така и не се появи, което пък даде възможност да изслушаме почти целия сет на Roni Size от разстояние.
От разстоянието на изминалите няколко часа – първият официален ден на Elevation 2012 също беше забавен. "На теб пък все ти е забавно". Да. Тайната е в цвета на стъклата на очилата.
Днес на главната сцена на фестивала излизат:
-Der Hunds
-Skre4
-Slatkaristika
-Walk Off the Earth
-Nneka
-Шон Пол
-Ерика Баду
-Cypress Hill
