22.06. 2012 – 6:30 пи ем
Мястото. Авиобазата в с. Доброславци прилича на срамежлива и объркана девойка, надарена с всички качества да доставя удоволствие, но все още не знае как да ги използва. Дори най-интимните й части – тоалетните, светят от невинност и неопетненост. Горката. При една фестивална локация девствеността не е очарователна, а смущаваща и странна. Но няма място за безпокойство, защото съвсем скоро няма да остане и следа от нея. Мравки и пеперуди – не буквално, а като гъделът преди първия път. (Комарите обаче са буквални, така че бъдете подготвени)
Времето. Слънцето сигурно е на амфети. Надрусаната му версия предизвиква видими физически изменения у хората , но няма оплаквания, а само попивания и благодарности към природата от типа "Нали не е вятър“ (За справка Elevation 1.0., Разлог).
Хората. В този час щъкат само "униформени“ – хората с разноцветните значки, обесени на вратовете им. Зелена значка – стейдж, сайт, стафф (stage, site, staff)? нещо със “S” пише на баджовете им – хората генератори, които винаги имат нещо за правене или поне винаги изглеждат така. Някои гледат лошо, но ги обичаме, свършили са си работата и тази година. Сива значка– фотографите – хората, които наистина непрекъснао правят нещо - снимат. Лилава значка – пишещите, ние, аз – хората, които дори не се преструват, че имат работа за вършене и се опитват да не бъдат снимани. "Фенс уит бенефитс“. Не ни се сърдете.
Изпълнителите. Присъстват. Обикалят. Също са с "баджове“, но не видях цвета. Избягвам да ги зяпам. Не е прилично. Повечето от тях все още не се мислят за звезди, което е готино, но много крехко състояние.
Феновете. Пристигат първо хората с искрящите оранжеви гривни – къмпингарите. Дошли са първи и вече са се настанили. Завиждам им. Къмпингът е точно до сцените.Обитателите на крайните палатки могат да гледат концертите от "верандата“ на временния си дом.
Авиобазата вече се оживява.
8:00 пи ем – зад пулта на DJ сцената застава SAVA. Суперприятен сет, който ме праща на най-хубавото място в главата ми, на което съм попадала скоро. Специални благодарности за това. Май пиеше бира. Или нещо енергийно. Ако имам възможност някога, ще го почерпя.
Програмата. Имам я. Вече е смачкана - изсъхнала, след като беше мокра от мокри кърпички (?!) - една доста полезна фестивална вещ. Как тогава, питам се, успяхме (с ДидиАна – събирателно като Николери и Бранджелина на двете другарки, с които делим "токени“ и емоции) в първия един час да направим така, че в момента, в който стигнехме до една от двете сцени, музиката спираше и купонът пред сцената, която преди минути бяхме напуснали, веднага ни изглеждаше по-готин от този, на който присъствахме в дадения момент. Безумно много пъти изминахме разстоянието между сцените. Всеки път хвърлях поглед към Главната – сцената майка, която вече беше готова и дебнеше своя ред.
Все пак влязохме в ритъм и успяхме да чуем по малко от почти всичко. Изпуснахме Pe4enkata и BZD (тъжнолице), но пък знаем на какво са способни и им желаем успех!
Малко танци с Emil Prize. Пред DJ сцената положението беше "разтанцувано“ и все по-"пълно с хора“ – всякакви баджове, гривни и жълти кръгли лепенки. На една от моите пише "Give It Up to Me”, което ме подсеща за Шон Пол (утре 19:30), а на другата – "Тop Secret", което мога да вкарам в изречението "Какво точно искаше да направи Rev Run с еклектичната музикална селекция, която ни пусна, остава "top secret” за мен“. Имаше и готини парчета, които на няколко пъти овакантиха тревните пространства, на които се разполагахме, докато свиреше "Ай сеу чи пего“ или някое парче на Давид Гета или Дейвид Гета, което прилича на всяко друго негово. Като цяло сетът на Rev Run и дружката му DJ Ruckus беше изненадващ... примерно.
Между танцувалния Emil Prize и изненадващия Rev Run бяха The Top Stoppers – очевидно най-очакваните изпълнители, съдейки по децибелите пред сцената. Момчетата от квартета някъде си бяха загубили момичето – Yoko не излезе на сцената с Wosh, Pyro и Feel, но пък феновете на бандата се включваха доста стабилно на нейните партии... и не само. Преди време DIS се питаха "Дали е жив?” (хип-хопа в България), отговорът и днес е "Много ясно”. Заради такива младежи като The Top Stoppers (което винаги ми е звучало като grasshopper – скакалец от "инглес”).
Следваше Ed Solo, когото бяхме решили да дочакаме задължително. И добре направихме. Танци като за последно и последното за нас беше около "3 и нещо“ ей ем. Пак завидях на къмпингарите. Чакаше ни път до София. Пред Входа/Изхода чакаха таксита на фирмата, която вози от центъра на София до феста (и по обратния маршрут) за 15 лева. Метнахме се на една кола и бръм да ни няма. Ще ни има отново днес – официалният първи ден на фестивала или официалният "първи път“ на Авиобазата в Доброславци. Снощи беше само за загрявка или за зарибявка. Добре се получи, мисля, че ще й хареса.
Днес – 23 юни, на Главната сцена излизат:
-The Barbarones
-Gravity Co.
-Chambao
-Kosheen
-Parov Stelar Band
-Groove Armada (DJ Set)
-Fatboy Slim
Артистите на другите две сцени можете да видите на сайта на фестивала.
