Шарена, разсеяна и усмихната – такава беше на сбогуване. Помаха, обърна се и се насочи към прожекторите. Поклони се, седна на ръба на сцената и в продължение на два часа клатеше глава и удряше пета в пета.
Музикалната ми душа ме напусна снощи. Нямаше драми, беше по взаимно съгласие, пуснах я и този път. Връща се всеки път. Познавам я и знам, че понякога - пред някои сцени, в някои зали или на стадиони, в присъствието на малко, но големи артисти – тя не ми принадлежи. Но удоволствието от това да я гледам щастлива си остава само мое завинаги.
Снощи ме напусна заради Zaz. И трябва да ви кажа, че моят не беше единственият временен душевен "развод по френски”. Препълнена зала с музикални души изневери на половинките си и се отдаде на красивата, очевидно луда (това винаги е комплимент) и душесъблазняващо талантлива френска изпълнителка.
"Върви, обичам те!” и "Les Passants" вече започваше.
Zaz, или Изабел Жофруа, се материализира на сцената в не-знам-колко-точно след 20ч. - по същото време, когато дрезгавият й глас се впусна в двучасов слалом между настръхналите косъмчета по гърбовете на хилядите фенове.
Слаломът приключи с последните акорди на "Aux Detenteurs" – третата (най-хубавото прилагателно) песен от биса, който удължи флирта на музикалните души, след като човешките им половинки доста аплодираха, свиркаха и викаха, за да им го издействат.
Това, което се случи между споменатите две песни, ще нарека "всичко най-хубаво". Zaz е от изпълнителите, които звучат по-добре на живо, което НЕ означава, че студийните й записи са лоши. Сигурно звучи най-добре на улицата, но, за съжаление, това няма как да го знам. Просто студийното „лустро” е леко осакатяващо за нейната музика. То елиминира крясъците, подвикванията, дрезгавото трептене и смеха от песните й. А всичко това, заедно с подскоците и неспирните движения по сцената, превръща Zaz в "това, което краде души”.
По същество: Да, "Je Veux" прозвуча, ако се питате. Но не, както очаквах, в края на концерта, а в средата, след хипнотизиращо изпълнение на Zaz и някакви „панички”, което приличаше на шамански ритуал. Естествено, това е песента, която предизвика най-много шум в залата. Но лично за мен кулминацията беше "Eblouie Par La Nuit" – това е любимата песен на душата. За момент ми се стори, че може да си остане при Zaz завинаги =)
Освен това, "Je Veux" може да е ПЕСЕНТА, която предизвика най-много шум, но не беше НЕЩОТО, което генерира най-много шум. Оказа се, че Zaz подканва публиката на всичките си концерти да изкара всичко от себе си, крещейки с пълно гърло. Всичко това се записва и, след анализ на децибелите, най-шумната публика печели създаването на песен на родния за публиката език. След играта на btvnews.bg знаем, че песните на Zaz звучат добре и на български, така че да се надяваме, че сме били достатъчно шумни.
За дясното ми уше със сигурност бяхме достатъчно шумни. Свистеше в подкрепа на това твърдение поне половин час след края на концерта. А след края на концерта...
Чантата, душата и аз – с тази мисъл се окрупних и потеглих към трамвая. И той ми беше мил снощи. Па-па-рам-па-па-па-рам…
