Романтичната приказка на Калин Сърменов и Боряна Пашева започва, когато той е на 35, а тя едва на 17. Първата им среща е в коридорите на сатиричния театър, където смелата Боряна прави първата крачка към своя любим.
„Бях проучила преди това дали има имен ден и със сериозно сърцебиене, притеснение и треперене се качих по един коридор – тук няколко етажа по-надолу на гримьорните, за да мога да му подаря цвете. И не можах да кажа нищо”, разказва Боряна.
„И аз отидох при нея, ама тя беше много малка и викам: „Какво да те правя сега?” и я заведох да я черпя една кола и така беше. След това имаше дълъг период, в който се чувахме виждахме и така…” допълва Калин.
Боряна е сигурна в намеренията от самото начало, докато Калин изпитва известни притеснения, които обаче с времето изчезват.
„По-скоро колебанията бяха при мен, защото все пак това е една отговорност. Разликата в годините тогава не изглеждаше така, ама вече започваме в един период...”, разяснява Калин
Въпреки възрастовата разлика двамата успяват да открият в другия това, от което имат нужда за цял живот.
„Аз имах късмета да попадна на човек… Един учител за важните неща от живота, които до голяма степен и мен ме формираха като личност, заради факта, че го срещнах много рано. И сега се харесвам какво се получи – т.е. за мен са повече позитивите”, казва Боряна.
В началото на връзката им не е добре приета от семейството на Боряна, но след това успяват да докажат, че да бъдат заедно ги прави щастливи и спечелват разбирането и подкрепата на родителите и от двете страни.
„Те, в интерес на истината, не ме приемаха много и са прави. И аз да съм на тяхно място и да видя един дъртак с едно дете голямо – разведен. Там какво ще кажат: „Ало, къде тръгваш бе?” Но после така, приеха ме”, споделя Калин.
„Ти имаше специална среща с нашите. Имаше. Седяха с татко, лека му пръст, в един куп. Моят баща пътуваше много и снимаше. И те стоят в един голям куп от снимки и той ѝ разказва къде са били, какво-що и си ги спомням зарити от снимки, седят. И татко показва снимки и в един момент тя вика: „Може ли да те попитам нещо?” и той казва „Да.” „Как разбираш къде си?” И той казва „Защо?”. „Ами ти навсякъде си на маса...” И татко вика: „Мой човек си, ще се разберем”, разказва още Калин.
Решението за брак идва внезапно и нетрадиционно, но желано.
„Ние искахме да пътуваме в чужбина и трябваше да изведем детето и ни поискаха някакви специални документи, пък дойде една комисия вкъщи да види дали живеем заедно. Аз не съм си сменила фамилията, пък детето е с неговата фамилия и беше някаква каша... И накрая някой каза, „Абе, защо не се ожените. Ако подпишете, ще стане много по-лесно.” И ние точно това направихме”, разказват двамата.
Калин научава, че ще става баща по изненадващ начин.
„Тя и тая история е идиотска, ама не е за пред камери”, смее се той.
„По някаква причина при нас нещата никога не са стандартни, но аз му изпратих есемес, когато разбрах”, добавя Боряна.
„Нямаше нищо специално, по-скоро си спомням, когато я видях за първи път, защото аз не присъствах там на раждането, но когато се появи детето, влязох вътре и видях една абсолютно изтормозена майка. Видях нещо, което стои увито цялото в такива кърпи. И аз се снимах с него, с телефона. Направихме си селфи. И сега си я имам тази снимка”, разказва Калин.
„Аз преди да отида да раждам, това си спомням, че беше понеделник. В неделята той ми каза, че това е последният уикенд, в който сме само двамата. И всъщност беше така, наистина. От там нататък ние вечно сме трима, понеже нашето дете е винаги с нас от бебе. Рядко го оставяме по баби – ние сме си все тримата”, споделя Боряна.
Вкъщи задачите са разпределени поравно.
„Ние нямаме тропане по масата. По-скоро сме се нагласили кой за какво отговаря и се грижи... И то не, че има някакви правила, а по-скоро кой в кое е по-добър. Примерно аз готвя. Просто дори не искам да пробвам, ако готви той какво ще стане”, смее се Боряна.
„За миенето на чинии. Аз даже изпитвам едно удоволствие от миене на чинии, както някаква терапия, но тя ми е забранила. Аз хвърлям и боклука. Друго не правя – тя ми глади ризите, пускам прахосмукачка”, допълва Калин.
Не липсват и закачките по между им.