Какво вижда в очите на българчетата британския фотограф Пол Клиф

За него казват, че има голямо око и топло сърце. Пол Клиф израства в Стретфорд, Англия. От младежките си години е отдаден изцяло на фотографията. Фотографиите му често съпътстват социални инициативи.

„От малък си мечтая да се занимавам с изкуство. От 12-13 годишен искам да бъда фотограф”, споделя той.

През 2005 г. започва да прави портретни фотографии на деца, част от проекта „Мечтая за моя свят”. Първата си изложба прави същата година с 212 деца от Манчестър и неговите предградия. Идеята е да се вдъхне смелост на децата да мечтаят и преследват мечите си.

Три години след това – през 2008 г., той снима детски лица в Северна Англия и Косово. А през 2009 г. идва и в България. Тук той запечатва мечите на деца на 7 и 8-годишна възраст в София и Тетевен, като им задава въпроса „Какво мечтаеш за твоя свят?“

„Опитвах се да бъда много внимателен с децата, когато ги снимах. Първия път, когато дойдох тук, нямахме преводач. Прекарвах време с децата, комуникирайки без да използваме речевия език. Общувахме само чрез езика на тялото. Това беше страхотно преживяване за мен”, разказва Пол

През 2017 г. той се завръща у нас, за да открие децата от фотографиите си и да им зададе същия въпрос. Успява да намери 10 от тях с помощта на Център за приобщаващо образование, които организират изложбата като част от програмата им „Училището има смисъл”.

„Това, което най-силно ме впечатлява, и всъщност то е по-скоро тъжно, е, когато децата нямат мечти или когато са се отказали да ги имат, или когато са имали и те стават много малки после.

В децата ме впечатлява това, че те имат много мечти, те са толкова фантастични и обикновено не са само за тях”, споделя Ива Бонева, изпълнителен директор на Център за приобщаващо образование.

Ива споделя, че е работила и с деца, които нямат мечти.

„Това е много тъжно и смятам, че тук отговорността е наша. На учителите, на нас, които подкрепяме учителите, на нас като родители и това е една от основните цели „С поглед в бъдещето. Училището има смисъл”, която центърът за приобщаващо образование прави в Тетевен с тези деца и в Брезово, за да може децата да мечтаят, да мечтаят осъзнато и по начин, който вдига хоризонта им, но и също им очертава път и посока и им дава увереност, че те могат да правят неща”, разказва тя.

Завръщайки се отново в България, Пол вижда промяна в мечтите на децата, които вече познава: „Сега са много по-практични. Вече гледат много по-сериозно на това, което искат да направят със своето бъдеще. Както и в какъв човек биха искали да се превърнат.”

Яна, Сами и Моника са сред децата, които вече са заставали пред обектива на Пол два пъти. И тримата смятат, че всички мечти могат да бъдат сбъднати.