Тяхната история започва на фестивал за изкуствата в Шотландия. Маркъс е актьор от Германия, а Анхелика - певица, израсла в Мексико. Срещат се пред църква, съвсем случайно и веднага започват да си говорят. Наричат тази среща "съдбовна", защото тя поставя началото не само на тяхното семейство, но и на групата "Мирабай Сейба".

Днес те имат 7 музикални албума зад гърба си и стотици места по света, на които са били. На техните концерти не просто седиш и слушаш, а участваш. Пееш, танцуваш, изпълняваш мантрите заедно с тях. Не си гост, а си част от цялото.

„Мирабай е светица, който преди това е била поет. Тя е живяла преди 500 години в Индия и е писала стихотворения за Кришна. Сейба е свещено дърво в Америка. Преди да срещна Маркъс бях нарекла групата си Мирабай. Дървото е символ на дълбоките корени в земята и короната, която докосва небето", разказва Анхелика.

Вече 17 години тя и Маркъс водят номадски начин на живот. И, въпреки че имат две момичета - на 14 и на 9 години, това не ги задържа на едно място. През зимата отиват в Колорадо, където имат къща под наем. В нея живее майката на Анхелика. При нея често оставят децата. Там пишат музика, имат и студио. А щом се запролети, тръгват на турне и така до началото на следващата зима. Животът им е между номадството и домашния уют. Те казват, че са свободни. Свободни от дом.

„Веднъж видях на улицата бездомник, който си беше сложил табелка: "Аз съм свободен от дом, а не "без дом". Ние имаме това огромно усещане за дом по целия свят, идваме в София например и тук се чувстваме добре. Хората са гостоприемни, дават ни от храната си, после отиваме на друго място и се свързваме с други хора.”, казва Анхелика.

„Нашият дом е музиката и това, което правим. Това може да е навсякъде. Човечеството в началото е водило номадски начин на живот. Много по-късно хората са започнали да си устройват дом за постоянно. Ето тя е от Мексико, аз от Германия, децата ни са родени в Колорадо, така че пътуването е неизбежно.”, допълва Маркъс.

Двамата са заедно вече 17 години. Казват, че именно непрекъснатото пътуване е тайната на дългата им връзка. Разнообразието от места и хора, което предлага работата им е разковничето на техния щастлив семеен живот. Анхелика казва, че рутината е полезна за този, който е наистина благодарен за всичко, което има. Те двамата все още не са се научили на това и често рутината им е скучна.

Двамата споделят, че никога не са се питали какво би се случило, ако не се бяха срещнали. Тяхната философия за живота е, че всеки човек има своята история, но не трябва да живее в миналото, а да бъде щастлив с това, което е тук и сега.

„Напоследък много мисля как да бъдеш щастлив. Нали знаете, това е нещо, което непрекъснато хората казват: просто бъди щастлив, бъди щастлив и всичко ще е наред, бъди щастлив, щастлив, щастлив!  Но какво е щастието? Много е трудно да се каже. Ако се чувстваш пълноценен в това, което правиш, ето например аз изживявам мечтите си, това, което правя ме прави пълноценен всеки ден и не искам да спирам да го правя. Не мога да спра да правя музика или да пътувам. Това е за мен щастието!”, завършва Маркъс.