За нея, без колебание, може да се използва позабравения словесен триптих „Усмихната – успешна – удивителна“. Тя е и красива, и талантлива, и все още здраво стъпваща на земята млада жена. За примабалерината на старозагорската опера Анелия Димитрова казват, че „тихо“ превзема върховете, че истинските й звездни мигове тепърва предстоят...
Заради размаха и виртуозността, с които изпълва сцената, бъдещето пред нея изглежда белязано от блясъка на съвършенството, което само балетът носи като изкуство. Нейната Демна в „Нестинарка“ (2018) е олицетворение на силата, когато един артист заживява с образа, а зададената по сюжет блока става част от насладата, с която зрителят преживява представлението. Така е и в „Дон Кихот“ като Китри, и в „Ромео и Жулиета“ като Жулиета, и в „Лебедово езеро“ като Одета-Одилия, и в „Баядерка“ като Никия – малка част от нейното портфолио.
На 31 май в зала 1 на НДК Анелия Димитрова ще бъде Аврора в „Спящата красавица“. Събитието отбелязва 45-годишната творческа дейност на Силвия Томова – художествен ръководител на балета на Държавната опера в Стара Загора. По нейна покана у нас за трети път гостува премиерсолистът на Виенския държавен балет Денис Черевичко – като принц Дезире. В „Спящата красавица“, освен Анелия, ще му партнират Клара Ферер - в ролята на Фея Люляк, Томоки Ишиго (Синя птица) и Акари Мориматсу (принцеса Флорина).
Анелия Димитрова – за „тихото“ превземане на върховете, за плюсовете и минусите на един многонационален балет, за успеха на старозагорската опера и за Силвия Томова. И още: Защо никоя трупа не може без „Спящата красавица“? Има ли уловки в представянето на Аврора? Получи ли се творческата спойка между нея и премиер солиста на балета на Виенската Щатсопер Денис Черевичко?
От 5-годишна посещавате балетна школа. Семейството ли е най-важната брънка в процеса на образоването на едно дете?
- Със сигурност, основата е положена в семейството. Не по-малко важен е и първият учител, който те среща с това изкуство. За мен тази голяма роля изигра Снежана Дескова – моята първа учителка в класическия танц. Тя е била дълги години примабалерина в Стара Загора – една изключителна личност, която ми предаде любовта си към танца и тази неуморимост, сила, борбеност – всичко, което е нужно да оцелееш в тази сфера.
Има ли дума, изречение или съвет от нея, който никога няма да забравите?
- Никога не се отказвай, въпреки всичко.
Очевидно сте последвали този съвет, защото за Вас казват, че притежавате всички качества на звезда. Чувствате ли се звезда?
- Не обичам тази дума. По-скоро, усещам любовта от публиката, което не означава, че съм звезда. И не се опитвам да бъда скромна. Искам да гледам по трезво на нещата.
В какво се изразява тази любов на публиката?
- Когато ме е срещат на улицата, искат да се снимат с мен. Когато идват на сцената, са разплакани, развълнувани и споделят своите чувства от видяното. А когато ти кажат, че твоят танц ги отвежда в друг свят...
Това, което винаги съм искала да пренасям с изпълненията си, е не просто да показвам някаква техника. А наистина актьорски да пресъздам образа си – за да бъде максимално реален.
А защо никоя трупа не може без „Спящата красавица“?
- „Спящата красавица“ е като диамант в репертоара на класическия балет. Това е най-сложното заглавие – като обем от артисти, изисква много голям кордебалет. Има много тънкости в стилистиката...
Има ли уловки в представянето на Аврора? Тя ли е любимият Ви персонаж в тази творба?
- Най-труден е моментът да бъдеш толкова ефирен и толкова по-детски чист в началото, в първо действие, когато Аврора се появява. Трудно е да бъдеш лек и ефирен в една толкова тежка партия...
Честно казано, нямам любими персонажи. Нямам един-единствен. Но може да се каже, че Аврора любимият ми персонаж в „Спящата красавица“.
Кои са безспорните Ви фаворити като Аврора?
- Точно за тази роля не знам... Има, разбира се, балерини в миналото и настоящето, на които се възхищавам. Но когато започна да подготвям роля, се стремя да не се обръщам към други изпълнения – за да мога да го направя свое.
Винаги съм се възхищавала на Силви Гилем. В каквото и да съм я гледала, винаги прави всичко артистично и изящно, включително и Аврора.
Говорим за имена, а специално за събитието на 31 май пристига премиер солистът на балета на Виенската Щатсопер Денис Черевичко...
- Да. Това е третият ни съвместен спектакъл – след „Лебедово езеро“ и „Дон Кихот“. Изключително съм щастлива и благодарна, че той успя да дойде за „Спящата красавица“, въпреки много тежкия си график.
Като за трети общ проект съм изключително спокойна. Защото първите два пъти бях много нервна и притеснена дали ще се представя достатъчно добре. Все пак, той е име със световен статут. Притеснявах се дали ще бъда достатъчно технична, дали няма да го разочаровам и така нататък...
Но към днешна дата тези ми притеснения вече отпаднаха. Първо, защото вече се познаваме. Освен това, покрай съвместната ни работа той ми помогна за доста неща, които подобрих. Напреднах и научих много от него. Вече мога да кажа, че имаме някаква спойка помежду си.
Старозагорската опера и балет е известна с многоликата си трупа от артисти от цял свят. Трудно ли се работи в многонационален състав? Кои са плюсовете и кои са минусите?
- Плюсове има, разбира се, но много е важно ядрото на трупата. От там тръгва всичко, независимо дали трупата е национална или многонационална. Ядрото е важно, защото задава настроението и темата на ежедневието. Ние сме изключително сплотен колектив и това смятам, че обединява нациите.
Опитваме се всячески да приобщаваме колегите от чужбина към нашата работна атмосфера, към нашата страна, към нашите обичаи дори – за да могат да се чувстват като у дома... Защото при нашата професия балетната зала е нашият втори дом.
Имайки предвид, че те все пак са напуснали дома си, за да танцуват при нас, важно е да се чувстват като у дома си. И смятам, че това се постига, и се забелязва от всеки новопристигнал танцьор. Това е един от факторите те да се задържат при нас. Имаме танцьори, които са от пет години и при нас и не смятате да си тръгват.
Говорим за чуждестранните ви колеги. Надявам се да приемете следващия въпрос с чувство за хумор. Кой процес е по-силен – вие ли побългарявате чужденците или те успяват вас да ви европеизират/глобализират като цяло?
- (Смее се – бел. а.) Може би са двустранни нещата. Те се приобщават към нашите традиции, което е неизбежно в ежедневието. От друга страна, всеки идва със своя си опит и своите възгледи за нещата... Гледаме двете страни да попиват позитивното...
Споменахте думата ядро и подчертахте неговото значение. Какво е ядрото на Старозагорската опера?
- Ядрото идва от ръководителя. Неслучайно, има една хубава българска приказка, че рибата се вмирисва от главата (Смее се – бел. а.).
Ако не е Силвия Томова – която да задава правилно темпа на работа, правилната атмосфера, и да толерира правилния начин на работа – нещата няма да се случат така, както се получават в момента – успешно.
Какво е Силвия Томова за Вас?
- Тя е една много завладяваща личност. До някаква степен бих я сравнила с моята първа учителка, за която ви споменах – с тази си безотказност в работата и в творческия процес. Тя е човек, който колкото повече работи, може още толкова. Сякаш, докато работи, това я заразява и не може да спре. Това е нещо, заради което много й се възхищавам, както и за това, че винаги намира средства и подход във всяка ситуация – за да се случват нещата по правилен начин.
Ако трябва да обобщим, лично според Вас на какво се дължат успехите на старозагорската опера и балет – като цялостна институция?
- Това е един много интересен въпрос. Успехът винаги е низ от правилно взети решения и подходи. Пак трябва да се върнем на темата за ядрото. Когато то е сплотено, когато тези пет човека взимат правилните решения, имат един поглед, стараят се да предават страстта си на останалите, и когато се изгради правилния репертоар – неимоверно, успехът идва.
Защото, от какво има нужда една балетна компания? От добър репертоар, добри артисти и добра реклама.
За Вас казват също, че тихо превземате мечтани върхове. Кой е последният връх, който покорихте „тихо“?
- Предполагам, че под върхове се имат предвид всички роли, с които поетапно съм се сблъсквала. Последният връх беше Маргарита в „Сънят на Пилат“. Това беше една доста изтерзана и трудно случила се роля – защото беше съпроводена от различни работни процеси и тук, и извън страната.
Първият ми голям скок в класическия репертоар беше Одета-Одилия в „Лебедово езеро“. После си пожелах Китри в „Дон Кихот“, получих я. После си пожелах да изтанцувам „Спящата красавица“, което беше доста трудно, защото по това време започна пандемията. Три пъти премиерата падаше...
Това е в работата, а как е в живота с превземането на върхове?
- Животът си е балет (Смее се – бел. а.). С тази професия нямаш друг избор. Или животът ти става танц, или просто не избираш тази професия.
Значи няма нужда да Ви задавам последния въпрос, а той е – за Вас лично коя любов е най-силна?
- Тази към балета, разбира се (Смее се – бел. а.).
