„По-студено от тук“ е за невъзможността да бъдеш слаб – дори преди собствения си край. Представлението в театър „Българска армия“ хваща за гърлото изведнъж. И това като че ли е най-добрата стратегия за разгръщането на изначално тъжната сюжетна линия. Героите са сред ада на болестта, на ръба на нормалното живеене. Има смях, сълзи, ехидни усмивки, меланхолия, тъга по миналото, несподелена любов – цялата гама от емоции, през които може да мине едно четиричленно семейство.
Учудващо е, че този мрачен в основата си свят е създаден от Лора Уейд, когато е била 28-годишна. И това е нейният първи публикуван драматургичен текст. Вторият – Breathing Corpses (Дишащи трупове), звучи не по-малко зловещо.
„Очарована съм от смъртта и това как се справяме с нея. Но също така мисля, че въпреки смъртта в двете ми пиеси, те са по-скоро за живите. Свързани са с хора, които се опитват да живеят с онова, което им е хвърлил животът, а не със самата смърт“, казва тя. Споделя, че „По-студено от тук“ е за скръбта, която се случва преди смъртта, а „Дишащи трупове“ е за хората, които се борят за своето щастие с идеята, че живият човек може да бъде мъртъв, ако не живее живота си по начина, който иска.
Всеки сам би могъл да прецени дали това, което се случва на сцената на Армията, е за живите мъртви или е много повече. За отчуждението, което може да се преодолее. За пропуснатите разговори, които могат да се наваксат, дори и в последния възможен момент. За изстиналата любов, която може да пламне, макар и с фатални последици. За живота, който не е просто фон на тъмнината, в която всеки от нас свършва земния си път...
Най-хубавото е, че спектакълът е така построен от режисьора Владимир Люцканов, че зрителят успява да го съпреживее не само със сърцето, но и с ума си.
Стефка Янорова вае покъртителен персонаж. Нейната Майра е запомняща се. Благодарение на камерната зала, всеки детайл от играта ѝ може да бъде оценен подобаващо. Актрисата сякаш непрекъснато влива в образа си смайваща автентичност и надгражда емоцията, с която въздейства.
Веселин Ранков е нейната сценична половинка и брилянтно допълващ я колега и партньор. Дъщерите им Хариет (Гергана Данданова) и Джена (Елена Нацариду) са своеобразни алтернативни бекове, които, както във футбола, активно участват в атаката. „По-студено от тук“ – като игрището на смъртта, където няма правила, но няма и причина да искаш да си победител.
Изчистената и доста уютна сценография и костюми в „По-студено от тук“ е на Венелин Шурелов. В създаването на стилните облекла участва и Елица Георгиева. Допълващата сцените музика е на Милен Кукошаров.
