Давид Гутиерес се връща към фламенкото, въпреки лекарските предвeщания, че никога повече няма да може да танцува. Чудото става. След две години и пет операции на коляното, испанецът е като нов. Основава своя компания, наречена „Барселона фламенко балет“ и започва да крои планове за спектакли и още по-ударни изяви като солист.
Днес, 27-годишният танцьор твърди, че е в предпенсионна възраст, но това не спира желанието му да остане свързан с фламенкото до края на живота си. „Фламенко: Възраждане“ е представлението, което Гутиерес представи с трупата си по време на 15-ото издание „Световен театър в София“.
Освен своеобразна метафора на собствения му живот, възкръснал след инцидента, това е поредното доказателство за новаторския дух, с който Гутиерес е известен. Страстта на фламенкото прелива в цветния свят на джаза и очарованието на съвременния танц. Основата обаче си остава колоритния танц на фламенкото, неговия уникален музикален съпровод и чувствени вокали, които сякаш са на ръба между болката и агонията.
Историята на Давид Гутиерес е забележителна – не само заради физическата победа над нещо, което е изглеждало непобедимо. А защото той живее с вярата, че прегръщайки фламенкото, се докосва да вечността, а чрез нея – и до най-„голямото“ чувство – любовта, във всичките ѝ измерения.
Давид Гутиерес – за химията с публиката, за собственото му възраждане, за смелостта да разчупиш модела, за годините, в които е хореограф на украинския отбор по синхронно плуване, а след това обучава световни шампиони по фигурно пързаляне, за зрелостта на 27 и за живота без фламенко.
Как усетихте българската публика? Получи ли се химията според Вас и останалите артисти?
- Беше наистина незабравимо преживяване и нещо много специално, защото това е първото ни гостуване тук. Освен това, усетих че българската публика е много страстна. И наистина се получи химия между нас. На няколко пъти имахме много хубаво взаимодействие.
Защо е важен диалогът с публиката?
- Наистина е важен, защото е важно и публиката да се почувства част от спектакъла. И мисля, че в София се получи точно така.
Например, в Китай публиката е доста сдържана и резервирана, не аплодира енергично изпълнителите. Аз обаче имам голям опит в концертите на живо. И в такива случаи се опитвам да променя по някакъв начин нещата и да накарам публиката да се отвори към нас.
Държавата, която винаги ще си спомням и никога няма да забравя, е САЩ и спектаклите ни там. Там има много емигранти от латиноамериканските държави и много испаноезични. Имах възможността да танцувам в някои от най-големите театри, например, в Маями. И наистина, с тази публика и на това място се получи удивителен спектакъл.
Защо „Фламенко: Възраждане“? Има ли нужда от възраждане фламенкото?
- Да, и това има няколко обяснения. Първото е, че аз получих контузия, която ме извади от сцената за близо две години. Случи се по време на спектакъл през 2015 г., и то в последните минути от програмата. Усетих някаква съвсем лека болка, а по време на аплаузите не чувствах нищо. След това, когато тръгнах към гримьорната, болката беше ужасяваща и направо ме закараха в болницата.
Следващите две години претърпях общо пет операции на коляното. Лекарят ми, каза че никога няма да мога да се върна на сцената и да танцувам.
Тогава събрах всичките си сили и с голяма саможертва се възстанових. Върнах се на сцената и направих един незабравим спектакъл... Така, че в момента съм по-силен от всякога, благодарение на усилията, които положих тогава.
В този уникален спектакъл аз разказвам историята на целия си живот...
Сега по мотивиран ли сте, когато играете пред публика?
- Да. Още повече, че ние трябваше да спрем за една година заради ковид. През това време, разбира се, продължихме да работим заедно с моята трупа. Подготвяхме нов спектакъл. И сега това е първото ни пътуване извън граница след ковид. Затова сме толкова развълнувани...
За Вас казват, че разчупвате традиционния модел на представяне на фламенкото. Усетихте ли съпротива сред най-консервативните поддръжници на фламенкото?
- В Испания има много хора, които възприемат фламенкото като по-консервативно изкуство. Реших да разчупя този модел и го смесих с други жанрове – като например съвременни танци, балет и т. н. Получи се нещо ново и наистина възродено, с което се възродих и аз самият.
Аз винаги съм смятал, че при всеки успешен човек има хора, които го харесват и обожават, и други, които го критикуват. Така, че щом сега аз съм тук и имам своите постижения, значи хората, които ме харесват, са повече.
Гостуването Ви у нас е част от платформата „Световен театър в София“, както и във Варна – където има театрален фестивал. Колко силен е театралният момент в един фламенко спектакъл?
- Много е важно. Това всъщност е есенцията на представлението, като се започне още от събирането на публиката пред театъра, влизането в залата и заемането на местата. Всичко това е част от спектакъла. Разбира се, театърът има своето важно място чисто технологично, но и като начин на общуване с публиката.
Извън това, трябва да спомена, че съм много благодарен – както на хората от Сатирата, така и на института „Сервантес“. Без тяхната помощ нямаше да можем да представим нашата работа.
Първите Ви стъпки във фламенкото са на 4-годишна възраст. Какво си спомняте оттогава за влизането в света на фламенкото?
- Всичко започна като извънкласна дейност в училище. Предполагам, че и тук е същото – родителите записват децата си на различни занимания. Мен ме записаха на фламенко. Сестра ми също танцуваше. Връзката между мен и фламенкото се получи изведнъж. А аз исках да подражавам и на сестра си, която е по-голяма от мен и също танцува. Така започна всичко...
А как през през 2017 г. станахте хореограф на украинския отбор по синхронно плуване, а след това започвате да обучавате и световни шампиони по фигурно пързаляне?
- Това беше едно много специално преживяване. Всъщност, отборът на Украйна беше на подготовка в Барселона и им трябваше хореограф. Аз не мога да ги науча да плуват, но те търсеха човек, който да им помогне със сценичното представяне и с движенията. Искаха да пресъздадат същността на фламенкото и моята помощ беше в тази посока.
Помагал съм и на състезатели по фигурно пързаляне. Една от тях е световният шампион Хулиа Марко.
А как поддържахте Вашата собствена форма през последната година?
- Беше много трудно, тъй като всички бяхме затворени и не можахме да излизаме.Затова реших да се преместя в друго жилище, което имам извън Барселона, в планината. Там излизах да тичам, правех самостоятелни тренировки. Истината е, че през това време работихме много усилено.
Както знаете, човек се чувства по различен начин в различните етапи от живота си. Сега аз се чувствам доста по-различно в сравнение с отпреди три години, например. Все пак и възрастта има значение. Преди моята сила беше в младостта. Бях по-млад. Но сега съм по-зрял, имам повече натрупан опит, но пък това ми дава повече увереност на сцената...
Вие сте на 27 години и говорите за зрялост....
- Тази възраст във фламенкото е зрялост. Всички в моя екип са между 18 и 21 години. Момичетата, може би, изглеждат по-големи, защото са гримирани, а и заради тоалетите. Преди аз бях най-малкият, но сега се чувствам като татко на всички...
Наричат Ви един от новаторите в света на фламенкото, но кои са за Вас новаторите в това изкуство?
- За мен специална фигура във фламенкото е Хоакин Кортес (испански танцьор на фламенко от цигански произход, роден през 1969 г. – бел. а.) – един от първите, който си позволи да направи нововъведения. Когато се каже новатор в фламенкото, за мен това е човек, който рискува да въведе някаква новост. Той може да бъде възхваляван и да бъде приет добре – както се случи с мен. Аз имах този късмет. Разбира се, може да отнесе и много критики.
Какъв сте извън света на фламенкото? Как изглежда деня без фламенко?
- Ставам много рано сутрин, закусвам. Много обичам да играя падел (появява се се през 60-те години в Мексико, счита се за комбинация между тенис и скуош, обичайно се играе от четирима души – в два отбора по двама играчи – бел. а.), след това тичам в планината. След обяда, както всеки типичен испанец, следва сиестата. Следобедната дрямка преди всеки спектакъл е задължителна. Следобед върша и доста административна работа в офиса на „Барселона фламенко къмпани“. Всъщност, работя. През цялото време работя...
Гостуването на „Фламенко: Възраждане“ у нас е със съдействието на института „Сервантес“
