Струва си да гледате този филм само заради сцената, в която един търсещ вдъхновение драматург подарява „последния залез” на своята мургава муза... Удивителни картини от Пирин, кратък, но смислен диалог, и най-вече – фин усет към любовта и романтиката има в тези няколко минути от новия филм на Николай Волев.

„Извън пътя” е ценен не само заради адекватно употребените природни красоти на България, които родните кинематографи често експлоатират. „Извън пътя” бори и друго разпространено клише – безпароднна игра с битовата мизерия и лоша услуга по пътя на една страна от ЕС към т.нар. „ромско включване”.

Българска циганка мечтае да учи философия в Оксфорд, като преди това черпи знания и опит от литературна знаменитост. Двамата заформят силна връзка, която обаче е чисто платонична, и въпреки това причинява дълбоко страдание на дългогодишната и предана съпруга на драматурга.

Това не е виц, а реалност, която измества вниманието дори от любовния триъгълник, проблемите на една дългогодишна брачна двойка, застаряването и творческото изхабяване – все теми, които Николай Волев интерпретира в „Извън пътя“,  (заедно с оператора Орлин Руевски).

В триъгълника Волев е впрегнал енергиите на два по своему жестоки женски образи – абсолютно неизвестната ромка и аутсайдер в киното Сали Ибрахим, и абсолютната звезда и секс символ Аня Пенчева.  И двете, изненадващи по различен начин, правят своеобразен фурор с участието си във филма: Сали – със стряскащо-чаровна неопитност и отдаденост, Аня – с провокативно поведение, което не е нетипично за нея, но част от един зрял и завладяващ с характера си типаж.

Тези две стихии – анината и салината, са оставени за погасяване в ръцете на Деян Донков. Неузнаваем, не само визуално, той прави може най-добрата си  роля в киното досега. След „Дунав мост”, „Емигранти”, „Изпепеляване” и „Каръци”, в „Извън пътя”, той сякаш плува в свои води в образа на 55-годишен мъж, пиещ от емоциите, които му поднася едно 19-годишно момиче.

„Извън пътя” е категорично продължение в създаването на стандарти в българското кино от Николай Волев след класики като „Двойникът” (1980), „Господин за един ден” (1983), „Да обичаш на инат” (1985), „Дом № 8” (1986), „Маргарит и Маргарита” (1986)...  

Премиерата на „Извън пътя” бе в програмата на 21-вия „София филм фест”.

Николай Волев за „Извън пътя“

„Основната идея (за филма) се зароди, когато замених Странджа и морето с Банско. За моя радост, в този район е останала някаква чистота. Подейства ми обнадеждаващо природата, съхранена и неунищожена от съвремието и печалбарски пориви”.

„Кастингът беше ограничен поради специфичните изисквания. Трябваше ми мъж на годините на залеза, преди да остарее. Също и съпруга и младо момиче. Оказа се, че изборът не е много голям. Първоначално избрах Билалов и Бойка Велкова, после – Деян Донков и Аня Пенчева. Накрая се спрях на непрофесионална актриса за ролята на младото момиче. Да се надяваме, че съм взел вярното решение“. 

„Циганка е! Яви се на кастинг за дребна роличка, но аз нещо уцелих в очите й, в погледа й, в ума й, в излъчването й... Нещо в нея ме докосна и така. Не е завършила НАТФИЗ. Но аз имам опит с непрофесионални актьори. Снимал съм в главна роля Ирина Жамбонас когато беше ученичка, непълнолетна дори, а после стана театрална звезда“.

Автор: Даниел Димитров