До началото „София филм фест“ (9 – 19 март) остава по-малко от месец и изобилието от кинозаглавия от цял свят няма да ни се размине и тази година. В програмата на фестивала са включени над 150 пълнометражни игрални и документални филми, както и над 20 късометражни ленти. Предлагаме ви кратък списък с най-доброто.
„Белгийският крал“ открива „София филм фест“
Откриващата фестивала копродукцията на Белгия, Холандия и България бе удостоена с наградата KNF (от гилдията на холандските журналисти) на Международния филмов фестивал в Ротердам.
Световната премиера на този четвърти по ред игрален филм на Джесика Удуърт и Петер Бросенс бе на 73-ия кинофестивал във Венеция (2016).
От тогава филмът е участвал с успех или вече е поканен в програмите на почти 30 фестивала по целия свят, сред които Бусан, Палм Спрингс, Сао Пауло, Солун, Дубай, Талин, Ротердам, Гьотеборг.
„Белгийският крал“ е комедия, изпълнена с меланхолия, подобно на самия крал (в ролята – Петер ван ден Бегин), и с красотата на многогласното българско пеене, което всъщност прави възможно пътешествието на краля през Балканите“, пише изданието Сineuropa.
„Начинът, по който тази комедия е заснета, е изключително красив – колко често може да се използва това определение за комедия“, допълва ScreenAnarchy.
„Аз, Даниел Блейк“ – носителят на „Златна палма“
Най-новият филм на майстора на социалното кино Кен Лоуч бе удостоен с престижната „Златна палма“ в Кан. „Аз, Даниел Блейк“ предава историята на възрастен дърводелец, чийто живот се разпада на парчета в огромното море на бюрокрацията.
Малко след представянето в Кан британският „Гардиън“ публикува дълга статия, в която хора от различни сфери на живота споделят мнения за филма. Упрекван от едни, че е прекалено дидактичен, хвален от други за своята чиста автентичност, най-важното е, че „Аз, Даниел Блейк“ не остава никого безразличен.
Историята на Даниел (в ролята Дейв Джоунс) се превърна в полемичен разказ за сблъсъка със системата на един обикновен човек. Сред абсурдната джунгла от сиви офиси и досадни чиновници, осигуряващи помощи за безработни и хора в неравностойно положение, Даниел се сприятелява с Кейти (Хейли Скуайърс), самотна майка на две деца в подобна ситуация. Двамата решават, че е по-честно да не се играе по правилата на бюрократичния свят и да не бъдат фалшиви...
„Герои в капан от ситуации, на които се налага да разрешат сложни конфликти – това е същността на драмата“, обобщава Лоуч.
„Сладки сънища“ – най-емоционалният филм на Марко Белокио
Италианският майстор на киното адаптира популярния биографичен роман на Масимо Грамелини за журналист, завладян от спомените за майка си, която умира, докато той е още дете. Спомените са ключов елемент в лентата и Белокио постепенно съживява тези моменти, гравирани в съзнанието на Масимо (Валерио Мастандреа).
Загубата, предадена като разказ далеч от евтината мелодрама, оставя незаличим отпечатък в цялостното развитие на журналиста. Работата му като репортер го води на различни места по света, работи по различни теми – спорт, войната в Босна. Връзките идват и си отиват 0– до появата на жената, която може да замести майка му...
„Походът на императорите“ продължава...
Люк Жаке покори света с епоса „Походът на императорите“. Носител на „Оскар“ за 2005 г., той се превърна в една от най-успешните документални продукции на всички времена и в боксофис хит с приходи над 127 милиона долара. Най-новата творба на режисьора отново е посветена на императорските пингвини.
Заснет в Антарктида, в хода на дълго подготвяна експедиция, „Императорът“ предлага на зрителите уникални кадри от дебрите на световния океан, благодарение на екипировката на специална подводница и безкрайно красиви кадри от въздуха, уловени с дрон.
Разказът е за млад пингвин, на прага на първото си пътуване, който чува мистериозен зов, каращ го да напусне дома си и да поеме към все още неизвестното приключение през ледовете на континента. Негов другар в пътешествието е опитен, възрастен пингвин (на 45 години!), чрез чиито образ Жаке умело извиква спомени, съмнения и страхове, които вероятно са част от познатия път на всички поколения пингвини – към единствената възлюбена, към инстинкта за създаване на поколение, към зова на природата...
„Непознатото момиче“ – алегория за европейската криза с мигрантите или ...?
„Непознатото момиче“ на Жан-Пиер и Люк Дарден (двукратни носители на „Златна палма“) може и да прилича на алегория за европейската криза с мигрантите, но режисьорите отричат да отправят послание.
Историята проследява д-р Джени Дейвин (Адел Хенел), работеща в малка клиника, която се включва в разследването на смъртта на една непозната девойка, но осъзнава, че е единствената, която се интересува от истината. Както във всеки филм на братята Дарден, и тук животът се оказва свещен...
Най-новият филм на Аки Каурисмаки
Най-новия филм на най-известния съвременен финландски режисьор дебютира на 67-ото издание на Берлинале (9 – 19 февруари 2017). „Другата страна на надеждата“ е вторият от трилогия, посветена на пристанищни градове, която Каурисмаки започва през 2011 г. с „Хавър“. Историята е за един пътуващ търговец, чиято съдба се пресича с тази на сирийски бежанци. Филмът е заснет през есента на 2016 г. в Хелзинки.
Каурисмаки е добре познат и на българските зрители със своя автентичен авторски стил – прави филмите си по собствени сценарии и ги продуцира със създадената от него самия компания Sputnik Oy.
„Аз правя простички филми – целта е да са толкова ясни и гъвкави, че да бъдат разбираеми и без превод, дори за бабите в китайската провинция“, обяснява Каурисмаки.
Още шест впечатляващи заглавия в Международния конкурс
„Моето щастливо семейство“ на режисьорите Нана Евктимишвили и Симон Грос е история за патриархално общество – за три поколения от едно обикновено грузинско семейство, който съжителстват дълги години под един покрив. Но всички са шокирани, когато 52-годишната Манана решава да напусне къщата на родителите си и да заживее сама. Без семейство и съпруг, нейното пътуване към неизвестното започва, въпреки предразсъдъците на околните...
„Реквием за г-жа Й.“ (Сърбия, България, Македония) по думите на режисьора Боян Вулетич е „черна комедия за жена, която иска да се самоубие, но заради корупцията и бюрокрацията в Сърбия, не може да направи дори това. Филмът също така е семейна драма, изпълнена с много емоция и любов. В известен смисъл, докато в даден момент не стигнем до смъртта, не можем да започнем да живеем отначало“.
„Стига си ми гледал в чинията“ е дебют на младата хърватска режисьорка Хана Юшич. „До известна степен това е приказка за една млада жена, живяла заедно с безразличната си майка, умствено изостаналия си по-голям брат и тираничния си баща, който цял живот е управлявал всичко у дома“, пише The Hollywood Reporter.
Когато авторитарният глава на семейството получава инсулт, 24-годишната дъщеря (дебют на актрисата Миа Петричевич) излиза от черупката си, за да се приспособи към новата роля на единствената, която отговаря и се грижи за прехраната на семейството.
С „Лошо влияние“ режисьорката Клаудиа Хуайкимила хвърля светлина върху проблемите на индианския народ mапуче, част от който е и самата тя, като се опитва да представи историята отвън. Дебютът ѝ в пълнометражното кино изследва живота и невероятното приятелство на двама тийнейджъри – единият е непокорен младеж, а другият е mапуче, който не може да бъде приет от народа си, защото е различен.
„Последното семейство“ на режисьора Ян Матушински проследява историята на известното арт семейство Бекшински. Филмът ги „следва“ повече от 30 години, през успехи и неуспехи, опити за самоубийство и поредица от смъртни случаи, докато те се опитват да направят възможно най-доброто за всеки един член на семейството, въпреки някои наистина неблагоприятни обстоятелства.
„Отвъд тишината“ на режисьорите Ерез Мизрахи и Сахар Шавит разказва за това как един войник, участвал в шестдневната война в Израел през 1973 г., трябва да живее с посттравматичния стрес. Младата му жена и 10-годишният им син страдат заради неговото дистанцирано мълчание и опитват всичко, за да го върнат към нормалния живот.
„Филмът не е автобиографичен, но е много личен. Разказ за белезите от всичко онова, което сме преживели в нашето детство“, споделят режисьорите.
