Диагнозата Душевен паралич е достатъчно показателна за света, в който живеем. Още по-страшни обаче са симптомите, които ние, хората, издаваме чрез думите си. Признанието „Не съм мизантроп, а скептик!“ е показателно за начина, по който живеем, констатацията „От скука размишлявам“ издава нивото на концентрация на сиво вещество, а обобщението „Скучно нещо е истината“ – липсата на сиво вещество... Има и други, още по-тежки фрази, като „Сърцето ме боли от отчаяние, но утешавам ближния“, което пък е признак за дълбоко депресивната същност на повечето от нас… Всяка от тези фрази е цитат от „Чудаци“ – първата за сезона премиера в „Народния театър“, посветена на последствията от душевния паралич. Текстът е писан през 1910 г., а негов автор е Максим Горки.

Дарин Ангелов, Параскева Джукелова, Марин Янев, Пламен Димов, София Бобчева, Сава Драгунчев, Христо Терзиев, Добринка Станкова и Цветомира Даскалова оживяват образите в този спектакъл. Героите влизат в една прекрасна компания от чудаци, събрана край вила в идилична борова горичка. Там има талантлив писател, мрачен доктор, бивш полицай, чаровно младо момиче, скептична, но вярна съпруга, предизвикателна красавица, страдаща майка, ироничен баща и умиращ младеж. Всички те се оказват забъркани както в неприятностите, неизбежни за всички сложни взаимоотношения, така и в още по-сложни и неизяснени любови и омрази.

И така, през „Чаровно лято с неизбежните му там неприятности” (каквото е другото заглавие на пиесата) , се бистрят проблем сред проблем, свързани с изменчивата природа на човешките чувства сред променящи се ситуации. И всичко това, за да се стигне до извода, че, в крайна сметка, всички ние също сме чудаци.

Режисьорът проф. Красимир Спасов определя „Чудаци" като сполучлива компилация на мотиви от „Вуйчо Ваньо" и „Чайка" от Чехов – заради темите, но и заради липсата на главен герой. „Всеки от героите е преизпълнен с любов, но не намира отклик в обекта на своите копнежи – нещо като песничката „аз търся тебе, ти търсиш друг, той пък търси друга...", обяснява Спасов.

Историята

Този спектакъл е 17-ата творба на Горки, която се поставя на сцената на Народния театър. За първи път „Чудаци” се играе през 1980 г. в постановката на Димитрина Гюрова, а в ролите са Йосиф Сърчаджиев, Ванча Дойчева, Васил Стойчев, Красимира Петрова, Таня Масалитинова, Георги Георгиев-Гец и Добринка Станкова, която тогава играе ролята на Саша, днес в изпълнение на Цветомира Даскалова. Премиерата е била на 21 ноември, а представлението се играе 38 пъти в продължение на три сезона.

За „Чудаци“-те

„Чудаци” е осмата поред пиеса на Максим Горки и е сред най-малко познатите и рядко поставяните. След огромния успех на първите две – „Еснафи” (1901) и „На дъното” (1902), поставени на сцената на Московския художествен театър, той задълго остава омагьосан от театъра и невероятната възможност чрез сцената и актьорите да изкаже мислите си, да изрази протестите си, да види живи своите герои. Човекът в пиесата трябва да се изобрази така, че смисълът на всяка негова фраза, на всяко действие да е съвършен и ясен, за да може да го презираш, да го ненавиждаш и да го обичаш като жив, казва драматургът.

За Горки и Чехов

Привлечен към театъра от А. П. Чехов, в ранната си драматургия Горки върви по следите на своя литературен кумир, като се отказва от сложната интрига, от необичайните ситуации, от ефектните стълкновения, а конфликтите зреят в всекидневното течение на живота. Истинският конфликт и значимият проблем винаги са изразени във вътрешното движение на пиесата. Външните събития и сюжетното развитие се определят от отношението на персонажите към основния въпрос за човека и предназначението на неговия живот. В тези пиеси, и Горки не случайно ги определя не като комедия или трагедия, а като „сцени”, събитията се развиват без да бързат, без резки преходи, без драматични сблъсъци. Затова и центърът на действието не е постоянен, а непрестанно се премества и акцентът е сложен върху стълкновението на идеи и позиции, на възгледи за предназначението на човека, за живота и смъртта, за живота и изкуството, за любовта и липсата на любов.

Режисьорът Красимир Спасов за „Чудаци“

„Чудаци” е акт на преклонение пред Чехов. Всъщност, тази пиеса е написана под прякото влияние на Чехов, в опит на автора да се приближи до по-сложно и диалектично интерпретиране на социалната действителност, на социалната и индивидуална човешка психология, на специфичното за Антон Павлович „многогласие” в човешката екзистенция и душа. Не е толкова трудно да се открият съответните заемки/прилики в текста – липса на единствен и обособен централен герой, равнопоставеност на персонажите, мобилност на сюжетните линии, нескончаеми разговори за изкуство и състояние на обществото, превъзбуденост на любовните чувства, всеобщи любовни несъвпадения, заразително лекомислие на курортното битие, натрапчиво усещане за ранна умора от живота, за екзистенциално безсмислие и смъртта.

 

За да научите първи най-важното, изтеглете приложението на bTV Новините за Android и iOS!

Бъдете с нас и във Facebook и Instagram!