Вероятно знаете какво се случва, ако дадете таблет или смартфон на ревящо малко дете – мигновено успокоение и няколко спокойни минути (или часа?) за изморените родители.
Умните устройства и като цяло мониторите заемат все по-голяма част от вниманието на съвременните хора – както на възрастните, така и на децата.
Къде обаче е границата и кога е прекалено рано децата да бъдат оставяни да гледат телевизия или да си играят с умните устройства?
Доскоро Американската педиатрична асоциация (AAP) твърдеше, че до 2-годишна възраст децата не трябва да прекарват никакво време пред екрана – нито пред телевизора (макар да има специални бебешки канали), нито пред екраните на „усмирителните” таблети или телефони на родителите си.
Отскоро обаче асоциацията има нови препоръки (отправени в доклада „Медиите и младите умове”), които свалят границата за подобни активности до година и половина.
Според тях децата над 18 месеца могат да прекарват време пред телевизионния екран или компютърния монитор например за дейности като видео чат с членове на семейството или гледане на „качествени телевизионни програми”.
Важното е те да не бъдат оставяни сами пред екрана, а винаги да са под надзора на възрастен, който да определя какво да правят те и колко дълго.
Родителите трябва да мислят за начина, по който децата използват технологиите, и да говорят с тях за това, тъй като прекалено многото време пред екрана може да означава, че не се отделя достатъчно време за сън, игра или учене, посочват специалистите.
От асоциацията подчертават и важността на присъствието на възрастния, който трябва да показва как технологиите и медийните продукти могат да бъдат използвани за учене, съзидателна дейност и поддръжките на връзките с важните за детето хора.
Според доклада децата от 2 до 5-годишна възраст може прекарват пред някакъв вид екран само до 1 час на ден. Освен това се препоръчва децата да използват такива устройства само в определени стаи, а не във всички, които обитават – важно е например в помещението, където се спи, да няма телевизори и електронни играчки.
Учените обаче призовават за повече изследвания на т.нар. „обучителни приложения”, която в момента представляват нерегулирана индустрия.
Това, което знаем, че мозъкът на малките деца реагира най-добре на жива реч, при това лице в лице (а не през екран), и особено когато говори възрастен, свързан с децата, посочват педиатрите.
