Каква е съдбата на емблематичния глас зад кадър и на една от последните видеотеки в България? Това е една история от времето, когато гледахме холивудските филми на „касетки”.
В повечето от заглавията от 80-те и 90-те неизменно присъстваше един глас – този на легендата Васил Кожухаров. „Възможно е много хора сега да бъдат силно разочаровани от това, което съм, защото вероятно са си ме представяли 6 фута и 6 инча”, казва днес той.
През 80-те Васил гледа филм, озвучен на немски. Решава, че би могъл да го преведе и озвучи по-добре: „Преводът на един филм с тази техника с ролковия магнетофон отнема горе – долу два дни. Като сбъркаш, трябваше да се почва отначало. Което ме принуди да си изработя такъв рефлекс, че да не бъркам. Пишат за мен легенди, че съм превеждал с уиски и пура. Не е било. Беше с много труд”.
Ерата на видеокасетите е хубав спомен. Още обаче има едно място, чиито врати са отворени за аналоговите почитатели. „Тръгна от едно мое хоби да гледам филми и реших това да го превърна в бизнес. Има млади хора, които влизат и се чудят какво е това”, споделя Спиридон Атанасов.
Той се надява интересът към видеокасетите някога да се върне отново, така както стана с грамофонните плочи.
