Той не е от обикновените художници, защото освен талант за рисуване, душата му твори с музика и думи. Николай Димчевски - Ника наследява таланта си от своя прадядо - Цвятко Димчевски - български живописец от старите майстори, който през 1984 г. е награден с орден „Народна република България". За последните 10 години той има над 15 реализирани изложби, множество пърформанси, пленери и музикални проекти. Освен в България, сред притежателите на негови картини са хора от цял свят - Франция, Германия, Румъния, Гърция, Норвегия, Русия.
Най-новата му изложба носи името „Едем" и разказва за личната трансформация на един бохемски автор, който през изкушенията търси пътя на себеопознаване и чистота на духа. В основата на разказите му с рисунки стои най-древното изкушение.
„Опитах се да погледна към голото женско тяло както Адам, преди да е вкусил от забранения плод, от познанието. Впоследствие на платното се появи и мъжката фигура, т.е. започнах да ги изобразявам двамата под дървото - в момента преди познанието. Исках да ги видя, да ги разоблича, да почувствам какво те са чувствали, да разбера чистотата им и в такива моменти платното на статива се превръща в огледало - гледаш в себе си, за да разбереш другия. Усетих, че това е много вълнуващо и че ме завладява, и продължих да ровя в темата и то не в старозаветната история, а в чисто човешки план", разказва авторът.
Според Николай картините са език за комуникация, но не всеки умее да ги разчита.
„Въпросът, който задавам с тази изложба, е възможно ли е да се върнем към невинността и чистота, веднъж познали греха. А такива картини се рисуват като непрестанно питаш и търсиш в себе си", добавя той.
Рисуването бягство ли е или намиране на себе си?
„Рисуването не е бягство, а решително оставане на среща със себе си. Колкото и неприятна понякога да е тази среща, колкото и неудобна, неловка, притеснителна, плашеща - рисуването е категоричното решение да останеш, да не побегнеш от тази среща, да видиш какво има вътре, да го поканиш да излезе на платното и да го наблюдаваш, докато се случва. В този смисъл е намиране, да."
Освен че рисува, Николай пише и стихове.
Кой в теб диктува стиховете ти, oткъде идват думите?
„Стиховете се раждат доста спонтанно при мен, като изливане на порой, никога не планирам, не сядам да пиша, не редактирам. Не помня стихове, не ги колекционирам, излизат и ги забравям. Впоследствие видях, че стиховете идват винаги от някаква невъзможност."
Според Димчевски рисуването може да бъде не само изразяване на емоции, но и зареждане.
„Въпросът дали изразявам или си набавям емоции с рисуването е спорен. Според мен е сложен процес и от двете. Т.е. ако имаш в повече от някоя емоция я изхвърляш от себе си на платното, ако имаш липса - си я набавяш. Използваш съответния цвят. Лечебен процес е. Затова и картините се превръщат в енергийно заредени предмети, не просто във визуално изкуство", казва Димчевски.
Николай казва, че не е трудно за един творец да реализира идеите си в България, но има автори с оправдания и според него българската публика не бива да бъде подценявана.
„Съвременният българин е пътуващ, търсещ, емоционално богат човек, който цени истинското, неподправеното, духовното. Вярвам в това, срещам и все повече такива българи", споделя той.
За разлика от много автори той не рисува по поръчка.
„Не рисувам по поръчка, но много ценя хора, които успяват да ме провокират да рисувам по тема, с която не съм експериментирал. Така се случи например с жирафите на Любен Дилов-син (''Жирафи по вечерно време'')." - добавя той.
Негови картини са част и от Арт фест в най-северната точка на Черноморието ни, където, заедно с приятеля си Кристиян Димитров са създали малко арт местенце на брега на морето.
„Артфестът в Крапец възникна на шега и като всяка такава идея имахме свобода и размах да я осъществим. Искахме да призовем групи за концерти, визуални артисти, да има занаяти, прожекции и да дадем възможност на всички да се включат, а не толкова да разделяме хората на артисти и публика. За 3 години се случиха доста приятни събития с незабравими емоции."
Изложбата „Едем" ще бъде открита в „Къщата на София" от 8 декември /събота/ и може да бъде разгледана до края на месец декември.
