Когато става дума за общонационална кауза, българите сме заедно, иначе положението е ужасно. Това коментира поетът Недялко Йорданов в ефира на bTV.
„Никой не очакваше, че от първия ден на демокрацията ние ще се разединим”, допълни той. Според него разговорът за миналото се използва само като „повод да се разрешават временни страсти и проблеми”.
„Нали уж имаме свобода – каква свобода имаме в момента? Ето медиите – разделени са на два клана, единият – на Пеевски, другият – на Прокопиев. Независимата журналистика – на кое място сме по свобода на словото? Невероятно е във времето на демокрацията, че журналистът трябва да се съобразява”, посочи Йорданов, чиито двама сина са известни журналисти.
Бургаският творец в последно време е обърнал погледа си към Левски, една „банална тема”, както до скоро е мислел. „Нужен ни е един такъв символ, ама днешен – някакъв човек, в когото да повярваме и да тръгнем след него. Много се лъгахме през тези години, след кого ли не тръгнахме… и големите разочарования”.
Какво иска да каже Недялко Йорданов на Васил Левски?
Как си могъл? В епохата жестока
да следваш вярно своята посока...
Със мисията си до смърт потребна.
Пеша... Години... Без кола служебна.
Във студ и сняг... С прокъсани обувки...
Без женска ласка в кратките нощувки.
И фанатично... Никаква дилема...
И с тази страшна рана на корема...
На двадедет и осем... Боже мили...
Какви са тези нечовешки сили!
На тридесет и седем... На бесило...
Самотен сред всеобщото мъртвило.
Какво си виждал, братко мой, тогава?
Нима такава днешната държава?
Раздорите... Годините мъчителни...
Народе???? С тези страшни въпросителни.
Народът... Твоят... Днеска те празнува.
Водачите... И всеки се надува
и се кълне в безсмъртното ти дело.
И драпа да остане пак начело...
А ти умря за правдата едничка.
От костите ти няма и костичка.
И кой ще те оплаче и ожали.
Паради... Речи... Филми... Сериали...
