90-те години. Животът между два режима. Старият, който си отива, и новият, който си проправя път хаотично. С идването на демокрацията България престава да бъде само транзитен коридор за наркотиците. За първи път те влизат тук, за да останат.
Още в средата на 90-те властите говорят за рязък ръст на зависимостите сред младите хора и особено на употребата на хероин. Въпреки че няма официална статистика, хиляди български семейства губят близки хора, които са убити от първата вълна на кафявата отрова.
Според доклад на Центъра за изследване на демокрацията от 2003-та, хероиновата епидемия от края на 90-те е пряко свързвана с възхода на организираната престъпност след Прехода.
През 2025 година Любен Дилов-син като главен редактор на "L'europeo" публикува един от последните големи разговори за онова време. Негов събеседник е Калоян Стоянов – човек, който не разказва историята като наблюдател, а като участник.
"Аз съм от едно поколение, което ще го нарека - загубеното поколение, на което държавата не предложи адекватно развитие и реализация и ние трябваше да търсим друга", казва той в интервю, публикувано в YOUTUBE - LEUROPEO 92: ЛИХВИТЕ НА ДЯВОЛА.
През 90-те улицата изглежда по-силна от институциите. За стотици хиляди млади хора кварталната среда е свързана с огромни рискове от развиване на зависимости.
Какво се случи с поколението тогава и какви са опасностите пред поколението днес? Пред bTV говори треньорът по бокс Калоян Стоянов - за неговото изкупление и желанието му да помага на младите, да избегнат грешките, през които самият той преминава през годините.
Целия разговор с Калоян Стоянов - можете да чуете във видеото. Той сподели, че са му трябвали 30 години, за да си признае, че има проблем.
