Снощи бе дългоочакваният концерт на кубинската певица Омара Портуондо в София. Омара, която е част от легендарните „Буена Виста Сошъл Клуб” отпразнува 85-тата си годишнина и 70 години на сцена. Концертът й в зала 1 на НДК е и прощален за българската публика. Преди него певицата даде екслузивно интервю за bTV.
Нейният глас е способен да накара всеки да се влюби в кубинската музика. Още като ученичка започва да пее в училищния хор, а едва 15-годишна започва да работи като танцьорка в световноизвестния бляскав клуб „Тропикана” в Хавана, където сестра ѝ е певица. Оттогава до днес вече 70 години Омара Портуондо не е слизала от музикалната сцена.
Вокалистката на „Буена Виста Сошъл Клуб” изпълнява едни от най-популярните кубински песни, станали хитове в цял свят. Носителка е на награда "Грами", а биографичният филм за групата от 1999 г. на режисьора Вим Вендерс взима наградата "Изборът на критиците" за най-добър пълнометражен документален филм.
Интервю на Полина Гергушева
- Какво си спомняте от началото на Вашата кариера, като всяко начало, предполагам, че Ви е било трудно?
- Началото винаги се дава от природата. Това е слънцето, небето, дърветата и всеки започва да прави това, което най-много му харесва, което чувства. Например, това, което Вие правите, аз не бих могла да го правя.
- Има ли някой, който Ви е помогнал в началото на кариерата?
- Тези, които ми помогнаха да стана това, което съм, са моите родители, които възпитаха в мен любов към музиката. Има една песен, в която се пее: музиката е в мен, музиката е в небето, тя е в слънцето и земята, в дърветата. Ето това е музиката.
- Как дойде поканата да се включите в “Буена Виста”?
- Няколко господа имаха интереса да разпространяват кубинската музика извън границите на страната. Те обикаляха местата, където се събираха кубинските музиканти и певци и така дойде поканата да участвам в този състав.
Не знам дали в България има такива места, където се събират певците. Моят баща не свиреше на никакъв инструмент, но много обичаше да пее вкъщи. Непрекъснато си тананикаше нещо, така че моите родители са тези, които ме въведоха в музиката. Освен това аз учех в едно хубаво училище, където, наред с всички предмети, математика, география и така нататък, учехме и пеене и танци.
Училището имаше и хор, а, за да пееш в този хор, трябваше да те изберат. Е, избраха ме тъй като аз имах музикален слух и така започнах.
- Как се променихте от онова момиче, което е пяло в хор до сега?
- Аз продължавам да бъда същото момиче. (започва да пее „Моя страна, моя България”) Добре ли се получи?
- Благодаря за това изпълнение!
- Тази песен я научих, когато пях на един от фестивалите и имаше много хора от различни страни, това са едни прекрасни спомени. И откакто научих тази песен, винаги я пея тук, защото много ми харесва.
Спомням си, че съм била на няколко фестивала и дори на "Златния Орфей". Запознах се с членовете на оркестъра, всички музиканти бяха много симпатични. Там се запознах и с Йорданка Христова.
- Приличаме си много по темперамента. Освен това и в Куба и в България има много слънце, въпреки че при нас е повече, но най-вече по темперамента.
- Българската публика категорично Ви обича, правите вече не един или два концерта у нас, с какво я спечелихте, обаче?
- Музиката е душата на народите. С музиката може да се постигне много, може да накараш някой да се влюби много лесно, дори и Вие може да се влюбите. Ако някой ти изпее една такава песен, си готова за минути.
- Осъзнавам всичко това. Животът ми е толкова красив. Имах прекрасни родители. Родила съм се в Куба – обичам Куба. Освен това се посветих на музиката и тя ми дава всичко в живота.
