Мълнията от Ямайка Юсейн Болт е феномен в леката атлетика в последните две години. Всъщност може би 3. През 2007-а той се появи едва 20-годишен на световното първенство в Осака. Да, взе само два сребърни медала - на 200 метра и в щафетата 4 по 100, но направи впечатление с начина, по който бягаше. Още тогава специалистите му предрекоха бляскаво бъдеще.

Само година по-късно на игрите в Пекин ямайското чудо започна да твори - 9,69 секунди на 100 метра, 19,30 на 200. През 2009-а в Берлин нещата вече изглеждаха така - 9,58 и 19,19. И наред с въпроса до къде може да стигне Болт, се появи и другият - какво може да направи той в класиката на атлетиката - спринтът на 400 метра.

Редица специалисти се изредиха да предричат как само, ако поиска Мълнията ще удари и този световен рекорд - 43,18 секунди на легендата Майкъл Джонсън. Всъщност обаче нещата са малко по-различни. Така могат да се изведат няколко причини, поради които няма как Болт да стане първият човек, държащ едновременно върховите постижения на 100, 200 и 400 метра.

1. Спецификата на едната обиколка. 400-те метра са описвани във всеки учебник като най-тежката, комплексната и специфична дисциплина в леката атлетика. Състезателят, който я практикува, трябва да съчетава в себе си скоростта на чистия спринтьор и издържливостта на бегача на средни разстояния (800, 1500 метра). Разбира се едното винаги е водещо, но ако другото не е в необходимите количества, спринтьорът винаги си остава сред посредствените на едната обиколка - между 44 и 45 секунди. Именно и издържливостта би позволила да се постигне така наречената степен на съвършенство в едно бягане - колкото е възможно по-малка разлика между първите и вторите 200 метра. Великият Майкъл Джонсън определено притежаваше и двете качества. Но той имаше и нещо, което при Болт определено не е напълно развито, поне за сега. И това е нашата втора причина.

2. Скоростна издържливост. Това е качеството, което определя колко дълго един атлет може да поддържа максимална скорост. А именно какъв е коефицинтът на падането на скоростта спрямо увеличаването на разстоянието. Защото ако някой тръгне да бяга 400 метра тактически, той просто не е роден за световен рекордьор. Както казва големият Майкъл Джонсън - тактиката е за сериите. Във финала - на макс.

3. Критичната точка. Специалистите по атлетика в цял свят отчитат, че критичната точка на всяко бягане на 400 метра е 300-ия метър. От начина, по който се излезе на финалната права и се премине тя, до голяма степен зависи победата. Тук фактор оказва точното улавяне на центробежната сила от острия вираж, издържливостта на спринтьора и др. Да, Болт е световният рекордьор на 100 и 200 метра. Нека дори приемем, че той би успял да мине първите 200 на една обиколка за резултат в рамките на 19,80 сек. От представянето му досега никъде не се вижда гаранция, че Мълнията ще успее да завърши второто 200 в рамките на 23,27, което би му донесло рекорда. Просто след маркировката на 200 метра бягането става съвсем различно. И това може да потвърди всеки, който се е пробвал на 400. Болт вече атакува световния рекорд на 300 метра. Не успя да го подобри - 30,97 срещу 30,85 за легендата Джонсън. Това води до два сигурни извода - ямаецът губи скорост между 200 и 300, което със сигурност води и до загуба между 300 и 400. Или просто той наистина би бил свръхчовек.

4. Болт просто не обича да бяга 400 метра. Това признава националният треньор по лека атлетика на Ямайка Берт Камерън. Той е първият световен шампион в едната обиколка - от Хелзинки 1983. Това, разбира се, не значи, че не би опитал, но може би не с онази страст, с която покори "Птичето гнездо" в Пекин и "Олимпиащадион" в Берлин.

5. Контузиите. 400 метра е не по-малко капризна дисциплина от 100 и 200. А за съжаление контузиите лека-полека започнаха да тормозят Болт. Той бе аут два месеца заради ахилес. Завърна се, но сега обяви край на сезона поради проблеми с гърба. Просто, когато на 22 вече правиш световни рекорди организмът много трудно издържа на високото темпо след това.

Е, заради тези причини поне на този етап няма как Юсейн Болт да атакува рекорда на 400 метра. Но феноменът от Трелоуни отдавна записа името си със златни букви в историята на атлетиката. И ако не опита или не успее да стане най-бързият в историята на едната обиколка, никой няма да му се сърди. Ако успее... както казах вече, той наистина ще се окаже свръхчовек.

И.И.